Бившият председател на Фед Алън Грийнспан почина на 100 години

Бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан почина на 100 години, предаде Bloomberg. Той беше наричан „магьосник“ и "маестро" заради това, че беше начело на рекордния за времето си икономически растеж на САЩ. Две години след оттеглянето му връхлетя финансовата криза.

Грийнспан е починал в понеделник в дома си, съобщи NBC News, позовавайки се на съпругата му Андреа Мичъл, която е главен кореспондент на медията във Вашингтон. Причината за смъртта му са усложнения от болест на Паркинсон.

През 18-те години, в които Грийнспан беше председател на Фед – от 1987 г. до пенсионирането му в началото на 2006 г., американският фондов пазар процъфтяваше, а безработицата в САЩ беше ниска. Докато той беше начело на Федералния резерв, в САЩ се смениха четирима президенти и седем министри на финансите, но именно Грийнспан беше възприеман като "маестрото", който поддържа икономиката силна.

„Алан Грийнспан заслужава да бъде запомнен като един от най-великите централни банкери от втората половина на 20-ти век в глобален контекст, а не само във Федералния резерв“, заяви Роджър Фъргюсън, който беше заместник-председател на Фед от 1999 до 2006 г. Той отбеляза, че Грийнспан „беше сред първите, които осъзнаха влиянието на технологиите върху повишаването на производителността в САЩ, което позволи на икономиката да расте по-бързо, отколкото бяхме очаквали, без да се стигне до инфлация“.

Лицето на Грийнспан се превърна в икона на световните финанси благодарение на телевизионните му речи и изявленията пред Конгреса, които често оказваха силно влияние върху пазарите, а трейдърите и журналистите се опитваха да "преведат" често загадъчния му език и се фокусираха върху няколко ключови думи.

В реч от 1996 г. Грийнспан зададе риторичен въпрос: „Как да разберем кога ирационалният ентусиазъм е довел до необосновано завишаване на стойността на активите, които след това стават обект на неочаквани и продължителни спадове, както се случи в Япония през изминалото десетилетие?“.

Инвеститорите се фокусираха върху израза „ирационален ентусиазъм“ и предизвикаха краткосрочно понижение на цените на акциите, преди те да скочат още по-високо. Фразата стана ключова няколко години по-късно, когато цените на скъпите акции на интернет компаниите се сринаха.

Инвеститорите придобиха увереност, че Грийнспан ще използва инструментите, с които разполага, включително лихвените проценти, за да подкрепи фондовия пазар по време на големи спадове. Според някои тази идея създава морален риск, като прави рисковото поведение на пазара да изглежда по-безопасно, отколкото всъщност е.

Управлението на Грийнспан беше второто по продължителност сред председателите на Федералния резерв, след това на Уилям МакЧесни Мартин-младши. То съвпадна с най-стабилния период на икономически растеж от създаването на централната банка през 1913 г. – 10-годишен период между рецесията, приключила през март 1991 г., и другата, започнала през март 2001 г. (Икономическият растеж през периода 2009–2020 г. ще надмине този рекорд.)

Американският широк борсов индекс Standard & Poor’s 500 почти се учетвори през този период, докато американската икономика растеше със средногодишен темп от 3,5%. Равнището на безработицата беше средно 5,5% и достигна 3,8% през април 2000 г., което по това време беше най-ниското ниво от 1969 г. 

Но през последните години от мандата на Грийнспан финансовият натиск се засилваше.

Високорискови купувачи на жилища получиха ипотеки, които не можеха да си позволят. Други взеха големи заеми, обезпечени с ипотеки върху имотите им. Инвестиционните банкери превърнаха тези ипотечни кредити в ценни книжа, а компаниите продаваха защита срещу неплащане по този дълг.

Машината работеше безпрепятствено, докато горивото ѝ — непрекъснато растящите цени на жилищата — най-накрая не се изчерпа. Протоколите от заседанията на Федералния резерв през 2005 г. разкриват, че служителите и ръководителите на централната банка са разпознали характеристиките на имотен балон.

Грийнспан прецени, че „каквото и да е пренасищане на пазара на жилища, на този етап то се овладява, и то се овладява до голяма степен, защото ипотечните лихви са се повишили и започват да оказват влияние“. В средата на 2007 г. кредитирането между банките застина, което предизвика събития, които достигнаха кулминация със фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. през септември 2008 г. Кризата хвърли Федералния резерв и наследника на Грийнспан Бен Бернанке в непознати води.