Фед е обсебен от AI, но не е готов да направи залог от мащаба на Грийнспан

Както всички останали, представителите на Федералния резерв са все по-обсебени от изкуствения интелект (AI) и неговата обещаваща перспектива за ускоряване на икономиката. Те обаче не са готови да обявят, че революцията е в ход, пише Енда Къран за Bloomberg.

Анализатори от целия финансов свят претърсват данните за признаци, че изкуственият интелект прави икономиката по-продуктивна – свещеният Граал на новите технологии. Последният траен тласък от този вид беше интернет бумът от 90-те години. Тогава той оформи политиката на Фед: председателят му Алън Грийнспан смяташе, че иновациите ще позволят по-бърз растеж, без да предизвикат инфлация, и използва този аргумент, за да поддържа ниски лихвени проценти.

В момента централните банкери в САЩ са съгласни, че изкуственият интелект ще доведе до трансформация, но по същество са в режим на изчакване по отношение на това какви ще бъдат ефектите. По-неотложна е инфлацията над целта, което кара много от финансистите да се противопоставят на понижаването на лихвите. Други отдават по-голямо значение на слабия пазар на труда и подкрепят по-нататъшно облекчаване на паричната политика: способността на изкуствения интелект да замести работниците е част от този аргумент, но не е основен.

Предпазливостта е нещо нормално, защото често отнема години, за да може технологичните скокове да се отразят в икономиката и да се появят в данните. Но Фед е под натиск в решаващ момент.

„Отворено съзнание“

Мандатът на председателя Джером Пауъл изтича след шест месеца. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще избере наследник, ангажиран с понижаване на разходите по заемите. Министърът на финансите Скот Бесънт, който отговаря за процеса на подбор, заяви, че който и да получи поста, трябва да е отворен за вземане на ранни решения в стила на Грийнспан.

„През първата половина на 2026 г. внедряването на изкуствения интелект ще започне да дава резултати по отношение на производителността“, заяви Бесънт пред CNBC миналия месец. По думите му следващият ръководител на Фед трябва да има „отворено съзнание“ по темата.

В краткия списък на Бесънт има пет имена. През последните седмици четирима от тях дадоха знак, че са отворени към неговата теза.

Кевин Хасет, председател на Националния икономически съвет на САЩ, заяви, че изкуственият интелект повишава производителността на работниците със „забележителна скорост“. Изпълнителният директор на BlackRock Рик Рийдър заяви, че „ние сме в революция на производителността“. Бившият член на Управителния съвет на Федералния резерв Кевин Уорш написа в статия за Wall Street Journal, че „изкуственият интелект ще бъде значителна дефлационна сила, която ще повиши производителността и ще подсили конкурентоспособността на САЩ“.

Настоящият член на борда Кристофър Уолър прояви малко по-голяма предпазливост, като заяви, че „няма съмнение“, че AI ще даде тласък на икономиката, и че се надява на устойчив растеж на производителността. Петият кандидат, заместник-председателят по надзора Мишел Боуман, има склонност да обсъжда AI по-скоро в контекста на регулаторната дейност, която ръководи.

Всичко това подсказва, че изкуственият интелект ще заема все по-голяма част от вниманието на Федералния резерв - и, разбира се, неговото влияние върху икономиката далеч надхвърля лихвените проценти.

Бързата разработка на изкуствен интелект вече е двигател на голяма част от растежа на САЩ, да не говорим за фондовия пазар, за който мнозина смятат, че е в балон. Бизнесът и потребителите бързо възприемат технологията. За икономиката, както и за оценките на акциите, големият въпрос е: какъв е резултатът от това?

Всичко се свежда до производителността или колко могат да произведат работниците, използвайки наличните инструменти. Цифрите са променливи и известни с това, че са трудни за анализиране, но напоследък се наблюдава ръст и някои икономисти смятат, че това е ранен ефект от изкуствения интелект.

Клонът на Фед в Сейнт Луис провежда редовни проучвания сред служителите, за да разбере колко часа са спестили благодарение на използването на генеративен изкуствен интелект. Изследователите установяват, че той може да е повишил производителността на труда с до 1,3% от пускането на ChatGPT преди три години.

За всеки, който се опитва да отговори на този ключов въпрос - дали това са представители на Федералния резерв, корпоративни шефове или инвеститори - съществува фундаментален проблем, според Кристина МакЕлхеран от университета в Торонто, която изучава AI и бъдещето на труда. „Липсват нюансирани, висококачествени данни за използването на изкуствен интелект от фирмите“, казва тя, докато много от проучванията, които привличат вниманието на медиите, се базират на „наистина съмнителна информация“.

„Ние се впускаме на сляпо в тази революция“, казва МакЕлхеран. „Нямаме статистическите данни, от които се нуждаем. В резултат на това всичко, което изследователите могат да направят, е да вземат минали тенденции и да се опитат да ги приложат към нещата, които се случват с огромна скорост пред очите ни“, добавя тя.

„Разширяване на човешките възможности“

Собствениците на фирми, които внедряват изкуствен интелект, получават информация в реално време и много от тях отбелязват драстично повишение на производителността.

Компанията Bluon на Питър Капучиати разработва AI модел с база данни, която обхваща поколения HVAC оборудване, като използва знанията, натрупани от собствените си техници, отговарящи на обаждания в продължение на няколко години, както и десетки хиляди наръчници. Около 160 хил. техници вече използват безплатната версия, а около 13 хил. плащат за пълния пакет услуги. Капучиати смята, че това може да им спести до осем часа седмично.

„Техниците не обичат да признават, че имат проблем или че не знаят нещо“, казва той. „Така че, ако могат да се обърнат към изкуствения интелект, който да потвърди тяхната оценка или да ги насочи другаде, това е процес, който спестява много време.“

Кристофър Стантън от Harvard Business School проследява внедряването на изкуствен интелект от Bluon. Той го вижда като печеливша формула за по-висока производителност в индустрия, в която има недостиг на квалифицирани кадри.

„Машината просто допълва човека с информация за това как да прави тези неща“, казва той. „Това е много мощен двигател, особено на места, където смятаме, че има недостиг на работна ръка“, добавя експертът.

„Обичайният песимизъм“

Има и по-тъмна страна, която се докосва до някои от страховете около изкуствения интелект. Технология, която позволява на по-малко служители да генерират същия резултат, може да бъде ефективен начин за запълване на празнините на пазара на труда - или убиец на работни места, който оставя хората без избор.

Обикновено, когато икономиката направи технологичен скок напред, тя намира начини да преразпредели работната сила. Макар че интернет бумът от 90-те години на миналия век приключи с крах на фондовия пазар, неговото наследство в областта на производителността продължи около десетилетие и все още не е надминато.

Тогава, според Джулия Коронадо, основател на Macropolicy Perspectives, компаниите са се възползвали от иновациите, за да разширят заетостта. Сега тя казва, че те по-скоро използват изкуствен интелект, за да намалят работната си сила.

Последните проучвания на Федералния резерв в т. нар. „Бежова книга“ цитират доказателства, че изкуственият интелект е пречка за търсенето на работна ръка, особено за начални позиции. Проучване на Capital Economics посочва, че информационно-технологичната индустрия, която без изненада е една от първите, възприели изкуствения интелект, допринася за по-голяма част от растежа на САЩ, въпреки че заплатите в нея намаляват - доказателство за повишаване на производителността, но и за рискове с разпространението на технологията.

Това е нещо, което занимава ума на Робърт Гордън, професор в Северозападния университет и автор на „Възходът и падението на американския растеж“. Гордън, който е сред най-цитираните учени в областта на дългосрочните икономически тенденции, често е бил скептичен относно способността на новите изобретения да донесат растеж в мащаба, в който го правеха по-старите.

В случая с изкуствения интелект, 85-годишният Гордън казва: „Склонен съм да се отклоня от обичайния си песимизъм по отношение на производителността.“ Той вижда възможност за по-бърз растеж от този, който САЩ са постигнали през последните две десетилетия и смята, че той може да бъде по-устойчив от този, който последва интернет бумът.

Но Гордън се притеснява, че предстоящата ера ще има и по-тъмна страна. Вместо забавената инфлация и ниската безработица от края на 90-те години, изкуственият интелект може да доведе до „цяла поредица от нови социални проблеми“, казва той, „в общество, в което работата като „бяла якичка“ е амбицията на всеки млад човек“.