В условия на глобална конкуренция за висококвалифицирани специалисти данъчната политика се превръща в ключов фактор за задържането на таланти в България, особено в AI и технологичните индустрии. Това коментира Илия Кръстев, председател на БРАИТ, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Държавите активно се конкурират за този тип човешки капитал. Това вече е глобален battleground - тоест всички се борят за тези хора. А те ще останат там, където имат най-добър доход спрямо качеството на живот и възможности да работят във водещи компании, отбеляза събеседникът.
Той даде примери с държави като Турция и Хърватия, които прилагат дългосрочни стратегии и мащабни инвестиции за привличане на кадри в технологични компании и AI проекти, докато България остава по-скоро реактивна, отколкото проактивна в този процес. Кръстев допълни, че разходите за обслужване на дълга вече растат до нива, които надхвърлят публичните инвестиции в наука и иновации.
Забавянето на Бюджет 2026 създава допълнителна несигурност за бизнеса, като ключовият проблем не е само в параметрите му, а в липсата на яснота за посоката на политиката. Сигналите за инвестициите остават разнопосочни въпреки отчетеното увеличение на чуждестранните вложения. „Очевидно е за всички, че се бавим. И другият проблем е свързан с несигурността и заявките по какъв начин ще изглежда бюджетът“, посочи Кръстев.
По думите му чуждестранните инвестиции са нараснали седем пъти спрямо същия период миналата година, но устойчивостта на този процес зависи от фискалната рамка. Кръстев обърна внимание и на структурата на публичните разходи, които вече достигат около 45% от БВП при историческо ниво под 40%, а приходите на държавата растат с над 7%. Това показва, че основният дебат не е в приходите, а в разходите, каза събеседникът.
Според госта една от най-значимите, но често подценявани теми е размерът на сивата икономика, която е неизползван потенциал за бюджета и икономиката, а към момента достига около 30% от БВП. Според него фокусът за увеличаване на данъчната тежест върху изрядния бизнес няма да реши структурните проблеми, а може да доведе до обратен ефект – изнасяне на бизнеси от България или минаването им в сивия сектор.
За развитието на технологичния сектор в България ключови остават стабилната регулаторна среда, защитата на интелектуалната собственост и предвидимостта на институциите. Според Кръстев липсата на ясни правила влияе директно върху инвестиционните решения.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Днес Радев и Урсула фон дер Лайен се срещат във Варна
Ето къде няма да има ток днес във Варна
Днес ще е облачно, с температури до 13°
Ново изискване в ЕС: Колата да не стартира, ако шофьорът пренебрегва повреда
Иновация: Климатиците предотвратяват разпространението на вируси в колата
Петролът поевтинява след сигналите на Тръмп за край на войната с Иран
Климатичните промени поставят под натиск енергийната сигурност на Европа
Пенсионната реформа ще насочи повече капитали към българския фондов пазар
Ел Ниньо ще засили глобалните горещини през следващите месеци
Nvidia ускорява надпреварата за ново поколение трансформатори
Електромобилите в ЕС ще поскъпнат с 2100 евро
VW Amarok се превърна в истинско офроуд чудовище
Офиси на BYD са претърсени заради обвинения от Land Rover
Мъск призна, че ще връща пари за поръчани Cybertruck
Lamborghini изпрати две уникални Revuelto в Саудитска Арабия
Студени класни стаи, авария в “Топлофикация” не подмина 119-то СУ
Британският писател М. Джон Харисън спечели наградата „Букър“
Надзорният съвет на НЗОК ще разгледа проекта на бюджет на Касата