В условия на глобална конкуренция за висококвалифицирани специалисти данъчната политика се превръща в ключов фактор за задържането на таланти в България, особено в AI и технологичните индустрии. Това коментира Илия Кръстев, председател на БРАИТ, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Държавите активно се конкурират за този тип човешки капитал. Това вече е глобален battleground - тоест всички се борят за тези хора. А те ще останат там, където имат най-добър доход спрямо качеството на живот и възможности да работят във водещи компании, отбеляза събеседникът.
Той даде примери с държави като Турция и Хърватия, които прилагат дългосрочни стратегии и мащабни инвестиции за привличане на кадри в технологични компании и AI проекти, докато България остава по-скоро реактивна, отколкото проактивна в този процес. Кръстев допълни, че разходите за обслужване на дълга вече растат до нива, които надхвърлят публичните инвестиции в наука и иновации.
Забавянето на Бюджет 2026 създава допълнителна несигурност за бизнеса, като ключовият проблем не е само в параметрите му, а в липсата на яснота за посоката на политиката. Сигналите за инвестициите остават разнопосочни въпреки отчетеното увеличение на чуждестранните вложения. „Очевидно е за всички, че се бавим. И другият проблем е свързан с несигурността и заявките по какъв начин ще изглежда бюджетът“, посочи Кръстев.
По думите му чуждестранните инвестиции са нараснали седем пъти спрямо същия период миналата година, но устойчивостта на този процес зависи от фискалната рамка. Кръстев обърна внимание и на структурата на публичните разходи, които вече достигат около 45% от БВП при историческо ниво под 40%, а приходите на държавата растат с над 7%. Това показва, че основният дебат не е в приходите, а в разходите, каза събеседникът.
Според госта една от най-значимите, но често подценявани теми е размерът на сивата икономика, която е неизползван потенциал за бюджета и икономиката, а към момента достига около 30% от БВП. Според него фокусът за увеличаване на данъчната тежест върху изрядния бизнес няма да реши структурните проблеми, а може да доведе до обратен ефект – изнасяне на бизнеси от България или минаването им в сивия сектор.
За развитието на технологичния сектор в България ключови остават стабилната регулаторна среда, защитата на интелектуалната собственост и предвидимостта на институциите. Според Кръстев липсата на ясни правила влияе директно върху инвестиционните решения.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Зеленски смени главнокомандващия на украинската армия
Пожар до Сточна гара във Варна
Борисов иска Йотова да свика КСНС: От ПБ наглеят по един безобразен начин
Кметът на Варна: Протестът на жителите в кв. "Чайка" е справедлив
Красимир Каракачанов: Ставаме потенциална мишена на Иран
Борис Петров: В бюджета лисва амбиция за затягане на разходите
Франция забрани социалните мрежи за деца под 15 години
Петролът мина $90 за барел, след като Тръмп охлади перспективите за преговори
Китай се е заел да решава грешния проблем с потреблението
САЩ ще наложат нови мита до петък, когато изтичат временните мерки
Най-здравата батерия за EV след 100 000 км не е на Tesla
Land Rover изненада с нестандартен модел
Как да изберете употребяван автомобил с DSG
Това Audi A8 се задвижва от сгъстен въздух
Новият Chevrolet на Шакил О'Нийл може да плава
Белчев: Бюджетът беше разгледан перо по перо, малко хвърча и перушина
Радев увери: От българска територия няма да се водят бойни действия в Близкия изток
ЦСКА замина за Азербайджан с мисъл за победа
Дебат в НС за самолетите, Костадинов: Деградацията е наистина неудържима
Почина дългогодишният кореспондент на БТА Пеню Николов