Шест ключови извода от бурната седмица на дипломация в ООН

Лимузини откараха световните лидери от Организацията на обединените нации (ООН) в петък след седмица, изпълнена с речи, срещи и дипломация по коридорите.

Макар да не постигнаха пробив по най-трудните за разрешаване конфликти в света, преговорите за войните в Иран и Украйна отбелязаха известен напредък, а световните сили използваха форума, за да обсъдят рисковете от изкуствения интелект (AI) с лидери от технологичната индустрия, пише Ройтерс.

Ето основните изводи от десетките дискусии, стотиците срещи, часовете, прекарани на опашки и в слушане на речи - и безбройните чаши кафе.

Ново начало за дипломацията с Иран

ООН вероятно беше най-полезна за улесняването на първите совалкови преговори между американски и ирански представители след провала на прекратяването на огъня през юли. Иранският външен министър Абас Арагчи и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър комуникираха чрез посредници.

Усилията трябва да продължат, заяви високопоставен ирански представител пред Ройтерс, въпреки че иранските и американските лидери си размениха остри реплики в залата на Общото събрание - САЩ заплашиха да „унищожат“ Иран, а Иран обвини САЩ в „манталитет на тормоз“.

Високопоставеният ирански представител заяви, че Техеран разглежда отговора на Вашингтон на предложенията му, които включват вдигане на американската военноморска блокада на иранските пристанища и повторно отваряне на Ормузкия проток.

Изглежда обаче, че споразумение не е толкова близко. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио предупреди, че постигането на сделка ще изисква продължителна и усилена работа.

Украинското зърно и енергетиката

Рубио разговаря и с руския външен министър Сергей Лавров, след което заяви, че Украйна и Русия са изразили интерес към ограничено прекратяване на огъня, обхващащо цели, свързани със зърнените доставки и енергетиката.

Украйна и съюзниците ѝ бързат да постигнат ограничени споразумения за енергийната инфраструктура и корабоплаването в Черно море преди зимата, опасявайки се от нови руски удари по съоръжения за електроснабдяване и отопление.

Но само часове след изказването на Рубио в сряда Лавров говори пред заседанието на Съвета за сигурност за Украйна, без да даде никакъв знак, че Русия е готова да преговаря по какъвто и да било въпрос. „Европа, каквото и да си мисли, просто иска пауза и иска да я използва, за да напомпа киевския режим с оръжия“, заяви Лавров.

AI отмести вниманието от климата

Изменението на климата - тема, която през последните години беше сред основните във фокуса на дискусиите в ООН - до голяма степен беше изместено от дебатите за изкуствения интелект.

Дипломатическият маратон съвпадна с безпрецедентна вълна от опасения относно AI след няколко пробива в системите за сигурност и на фона на предупреждения от водещи изследователи, че технологията може да унищожи човечеството.

ООН свика заседание на Съвета за сигурност с участието на главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман, който присъства лично, както и на главния изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей. Лидерите на индустрията призоваха правителствата да работят заедно за управлението на AI.

Подчертавайки опасенията, точно по време на изказванията им австралийският премиер Антъни Албанезе заяви, че AI агент, разработен от OpenAI, е проникнал в австралийски правителствен уебсайт през юни и е получил достъп до публични и непублични файлове.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който отхвърля рисковете от AI като „измама“ и „болна конспирация“, заяви пред ООН, че „отхвърля всеки опит за изграждане на глобалистка схема за контрол“ на AI. Той определи технологията като невероятна, като същевременно обеща, че САЩ ще подхождат предпазливо.

Неочаквана визита

Най-голямата изненада сред гостите на ООН беше временният президент на Венецуела Делси Родригес. Тя използва посещението си, за да проведе първите си разговори лице в лице с Тръмп след идването си на власт, когато американски сили заловиха тогавашния президент Николас Мадуро при драматична нощна операция.

Фокусът на венецуелската делегация беше върху преструктурирането на държавния дълг на страната, възлизащ на милиарди долари, докато тя провеждаше срещи с американски представители, кредитори и компании.

Тръмп използва речта си пред органа, посветен на световния мир, за да заяви, че във Венецуела „плячката принадлежи на победителя“, и определи петролното споразумение, което САЩ са подписали с Каракас миналия месец, като „може би най-голямата сделка, сключвана някога“.

Докато Родригес и Тръмп се срещаха в Ню Йорк, лидерът на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо направи три неуспешни опита да се върне в страната си.

Изненадващо отсъствие

Най-изненадващото отсъствие беше това на суданския армейски командир Абдел Фатах ал-Бурхан. САЩ не му предоставиха виза - ход, който според судански и други източници е свързан с подкрепяно от САЩ предложение за прекратяване на огъня, на което Хартум се противопоставя.

Спорът заплашваше да задълбочи напрежението между Вашингтон и суданската армия в критичен момент от гражданската война, която ООН определя като най-голямата хуманитарна криза в света.

Бурхан представляваше Судан на Общото събрание след преврата. Друг забележителен отсъстващ беше палестинският президент Махмуд Абас, който се обърна към делегатите чрез видеовръзка и осъди ограниченията на САЩ върху достъпа на палестинската мисия до ООН.

Несигурно бъдеще

Финансово затруднената ООН може би вече не е в „свободно падане“, но остава в „безсрочна криза“, заяви анализаторът от International Crisis Group Ричард Гоуън. Организацията се бори със свиващи се бюджети, намаляващо влияние и нарастващи геополитически конфликти.

Войните в Украйна и Иран продължават, докато Тръмп определи 193-членната организация като „раздута и глобалистка“, съкрати американското финансиране и се оттегли от десетки агенции на ООН.

Докато генералният секретар на ООН Антониу Гутериш получаваше овации на крака след последната си реч пред Общото събрание, малка група политици и бивши представители на ООН лобираха публично и зад кулисите с надежда да го наследят. Вторият му петгодишен мандат приключва на 31 декември, което оставя малко време на световните сили да се споразумеят за негов наследник.

Надпреварата, провеждана по сложна многоетапна процедура, включваща т.нар. „пробни гласувания“, няма ясен фаворит, но бившият вицепрезидент на Коста Рика Ребека Гринспан и посланикът на Гвиана в ООН Каролин Родригес Биркет водят в надпреварата.

Който и да получи най-трудната работа в света, ще наследи организация, разтърсвана от кризи и намаляваща политическа значимост. И именно този човек ще посрещне световните лидери в Ню Йорк за срещата на върха през следващата година.