Саудитците биха могли да помогнат за края на войната с Иран, но ще ги послуша ли Тръмп?

Войната в Близкия изток вероятно не е това, което канадският премиер Марк Карни имаше предвид в Давос по-рано тази година. Тогава той предложи обединяване на т.нар. средни сили в света в свят, дефиниран от все по-агресивните военни гиганти.

Неговата теория се доказва и тества едновременно в Персийския залив, пише Bloomberg. Няма много други примери за необходимостта от това, което Карни предлага, и пречките пред постигането му – от затрудненото положение на държавите от Персийския залив, и по-специално на Саудитска Арабия, докато се опитват да се справят с конфликт, който не са започнали и не могат да контролират.

Това е нещо, за което президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговите помощници трябва да помислят добре, преди да отговорят на предложението на Иран за многоетапно прекратяване на огъня. Това може би представлява най-лошия от всички възможни светове за съюзниците на Америка в Персийския залив – освен алтернативата.

Имаше време, когато династията Сауд беше толкова ентусиазирана, колкото Израел, да подтикне САЩ към военни действия срещу ядрената програма на Иран – да „отсече главата на змията“, както се изрази покойният крал Абдула бин Абдулазиз през 2008 г. Това беше преди кралството да направи огромен залог върху икономическата диверсификация, която изисква стабилност.

Това беше и преди израелския експанзионизъм, който последва терористичната атака на „Хамас“ на 7 октомври, и преди Тръмп да даде приоритет на израелските интереси за сигурност пред тези на своите съюзници от Персийския залив, като започна войната.

С разразилия се конфликт Рияд се оказва жертва с множество противоречиви – и потенциално екзистенциални, интереси, които трябва да защити, и малко средства за това.

От една страна, Саудитска Арабия има ясен интерес да предотврати по-нататъшната ескалация на войната. Иран казва, че ще отговори на всякакви атаки срещу неговата енергийна и обезсоляваща инфраструктура (която Тръмп заплаши), като унищожи инфраструктурата на държавите от Персийския залив. Саудитците, дори по-зависими от обезсоляващите инсталации, отколкото от петрола, не могат да си позволи да допусне това.

Те също така са наясно, че подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен, които досега до голяма степен се въздържаха от участие във войната, вероятно ще се включат, ако САЩ направят опит да смажат окончателно ислямската република. Хутите вече са показвали, че имат способността да затворят пролива Баб ал-Мандеб, вход към Суецкия канал и пристанището в Червено море Янбу на Саудитска Арабия.

Това не беше толкова тревожно за Рияд преди войната, но Янбу сега е претоварен терминал за 1200-километров нефтопровод, който саудитците използват, за да заобиколят блокирания Ормузки проток.

Затварянето на Баб ал-Мандеб би спряло ефективно заобиколното решение, което позволи на Саудитска Арабия да продължи да изнася до 7 млн. барела петрол на ден, като по този начин захранва собствения си бюджет и световния енергиен пазар. Това би сложило край и на споразумението за прекратяване на огъня на хутите с Рияд от 2022 г., което и двете страни искат да избегнат.

В същото време Рияд не може да си позволи нестабилно прекратяване на огъня, което оставя на власт ранен, но все още опасен ирански режим, необвързан от силно постоянно споразумение. Ислямската република, която би се създала, би била по-милитаризирана, по-консолидирана, по-мотивирана да изгради ядрено оръжие, каквато и сделка да бъде сключена, и с много по-голямо влияние над страните от Персийския залив чрез фактически контрол над Ормузкия проток, отколкото беше преди войната.

Още по-малко Саудитска Арабия иска ситуация, в която нестабилно прекратяване на огъня се нарушава от време на време. Инвеститорите биха избягали от кралството. Плановете за икономическо развитие „Визия 2030“ на престолонаследника Мохамед бин Салман, които вече са под напрежение, биха станали непостижими.

По-широката опасност тук е, че Саудитска Арабия ще се озове в нова следвоенна реалност, в която страната се превръща в незначителен играч, подхвърлян от действията на другите в нов регионален ред за сигурност, изкован от Израел и Техеран, а САЩ, Китай и Русия се намесват отдалеч.

Мярка за безумието на тази война е, че и двете възможни следващи стъпки на Тръмп – да възобнови войната или да договори слаб и нестабилен мир, ще навредят значително на основните съюзници на САЩ. Този резултат вероятно ще има сериозен геополитически отзвук, докато държавите от региона преоценяват своите интереси за сигурност.

Още преди войната Рияд търсеше предпазни мерки срещу прекомерната си зависимост от все по-ненадеждния американски гарант. Те включваха затопляне на отношенията с Техеран, както и по-тесни връзки с Китай, макар че и двете да ограничени в това, което реалистично могат да постигнат.

Саудитска Арабия се обърна към другите средни сили в региона. От 2022 г. тя се помирява с Турция, някогашен ожесточен съперник. През 2025 г. подписа военно споразумение с Пакистан. Като се добави и Египет, дългогодишен съюзник, тези отношения се развиха в един вид четворно партньорство, което действа извън пряката орбита на Вашингтон.

Страните преследват общи интереси в Африканския рог заедно с Пакистан, който пое водещата роля, а сега търсят посредническа роля в американско-израелския конфликт с Иран.

Дали групата може да се утвърди достатъчно, за да даде на Саудитска Арабия загубената геополитическа позиция, която иска, е въпрос без отговор. Границите на нейното влияние върху мощни военни играчи като САЩ, Израел и Иран са ограничени. Това подчертава необходимостта от нови опции, които теорията за средните сили на Карни идентифицира.

Разединението и относителната слабост на съставните части на коалицията са сред препятствията. Обединените арабски емирства например би трябвало да бъдат друг естествен саудитски партньор, но те са по-тясно съюзени с Израел и преди войната бяха активни съперници на Саудитска Арабия и нейния „квартет“.

Емирствата са по-малко склонни от саудитците на слаба посредническа сделка с Иран и са по-готови да издържат на ескалация с надеждата да наложат промяна на режима в Техеран.

Европа предлага други естествени партньори от „средната сила“ за саудитците, но европейците в момента се опитват да превъоръжат самите себе си.

Тръмп влезе във война, като пренебрегна съветите и интересите на своите съюзници от арабските страни в региона на Персийския залив. Не е ясно защо Вашингтон смята, че възобновяването и ескалацията на конфликта би довело до промяна на режима, след като досега не успя да го направи. Нито пъкТръмп, противно на твърденията си, държи всички карти. Това се вижда от готовността на Иран да отхвърли втория кръг от преговори със САЩ и да представи собствен пакет от искания.

Тази война беше хазарт, който Тръмп заигра, като заложи парите и сигурността и чужди икономики. С крехкото прекратяване на огъня и непривлекателната сделка, предлагана от Техеран, най-умното нещо, което може да направи, е да започне да се вслушва в това, което саудитците имат да кажат за това как най-добре да се избегне неговата неразумна война с възможно най-малки щети.