Европа балансира между дългова дисциплина и зелен преход след COVID

Следващата Европейска комисия (ЕК) ще трябва да се справи с наследството от дългове, натрупани по необходимост заради кризата с COVID-19 и войната в Украйна. Въпреки че вече съществуват инструменти както за контрол върху дълга, така и за инвестиции в бъдещето, пред Европа предстоят трудни години, пише Euronews.

Малко отделни геополитически събития са оказвали толкова силно влияние върху политиките на Европейския съюз (ЕС), колкото пандемията и войната в Украйна. Колективният отговор на институциите в Брюксел на тези безпрецедентни предизвикателства определи голяма част от петгодишната програма и постиженията на настоящата Комисия и Европейския парламент (ЕП).

На първо място сред тези мерки е мащабният фонд NextGenerationEU на стойност 800 млрд. евро, създаден, за да ускори възстановяването на блока след пандемията, както и зеления и дигиталния преход. Фондът позволи на държавите членки за първи път да емитират общ европейски дълг. Решението е историческо и преди това беше категорично отхвърляно от т.нар. „пестеливи държави“, дори по времето на финансовата криза, започнала през 2010 г., която застраши съществуването на еврозоната.

Един от ключовите механизми в рамките на NextGenerationEU е Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility, или RRF).

За какво са използвани средствата по RRF?

Механизмът за възстановяване и устойчивост е временен инструмент в рамките на NextGenerationEU, чиято цел е да укрепи устойчивостта на ЕС след пандемията. Инициативата подкрепя различни цели, включително ускоряване на зеления и дигиталния преход и повишаване на социалната устойчивост в държавите членки.

Тя играе и ключова роля в изпълнението на плана REPowerEU – отговорът на ЕС на сътресенията на енергийния пазар след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Пандемията принуди Брюксел временно да се откаже от фискалните ограничения – друга радикална стъпка. Оттогава много държави от блока натрупаха рекордни съотношения между държавния дълг и брутния вътрешен продукт (БВП). Енергийната криза и ускоряването на инфлацията през 2022 г. допълнително задълбочиха проблема.

Високите нива на публични разходи бяха възприемани като съществен елемент от усилията на ЕС да излезе от извънредната ситуация, предизвикана от пандемията. Днес те хвърлят сянка върху бъдещите амбиции на Съюза да финансира зеления преход.

Каква е настоящата дългова ситуация в ЕС?

Към края на 2023 г. 11 държави от ЕС имат нива на държавен дълг над 60% от техния БВП – прагът, определен от Пакта за стабилност и растеж на ЕС.

Съотношението надвишава 130% за Италия и Гърция, докато България и Естония са сред страните с най-ниски нива на задлъжнялост, под 25% от БВП.

Към по-строг контрол върху дълга

Наскоро реформираните правила за публичните разходи целят постепенно да върнат държавните финанси под контрол. На 30 април 2024 г. влезе в сила новата рамка за икономическо управление на ЕС.

Според ЕК основните цели на новата рамка са „да укрепи устойчивостта на дълга в държавите членки и да насърчи устойчив и приобщаващ растеж чрез реформи, стимулиращи растежа, и приоритетни инвестиции“.

Комисията допълва, че рамката ще помогне ЕС да стане по-конкурентоспособен и по-добре подготвен за бъдещи предизвикателства чрез подкрепа на прехода към зелена, дигитална, приобщаваща и устойчива икономика.

Новите правила възстановяват праговете – бюджетен дефицит до 3% и държавен дълг до 60% от годишния БВП. За разлика от предишния режим обаче, държавите членки получават повече гъвкавост по отношение на начина, по който ще намаляват дълговете и дефицитите.

Баланс между дълга и инвестициите

Според поддръжниците на този подход, той ще постави държавните дългове на траектория към постепенно намаляване, като същевременно се спазват вградените фискални предпазни механизми.

Новата рамка „улеснява и насърчава държавите членки да предприемат необходимите мерки за осигуряване на зеления и дигиталния преход, укрепване на икономическата и социалната устойчивост и засилване на способностите на Европа в областта на сигурността“.

Политиката влиза в сила в момент, когато Европейският съюз излиза от един изключително труден петгодишен парламентарен цикъл и се подготвя за следващия.

През този нов период финансирането по програмите за възстановяване след пандемията трябва да приключи през 2026 г., което ще бъде сериозно изпитание за новата рамка за контрол върху дълга. То ще покаже и доколко Европа е способна да инвестира успешно в своя зелен преход и да се конкурира с глобалните си съперници, особено Китай.