Следващата Европейска комисия (ЕК) ще трябва да се справи с наследството от дългове, натрупани по необходимост заради кризата с COVID-19 и войната в Украйна. Въпреки че вече съществуват инструменти както за контрол върху дълга, така и за инвестиции в бъдещето, пред Европа предстоят трудни години, пише Euronews.
Малко отделни геополитически събития са оказвали толкова силно влияние върху политиките на Европейския съюз (ЕС), колкото пандемията и войната в Украйна. Колективният отговор на институциите в Брюксел на тези безпрецедентни предизвикателства определи голяма част от петгодишната програма и постиженията на настоящата Комисия и Европейския парламент (ЕП).
На първо място сред тези мерки е мащабният фонд NextGenerationEU на стойност 800 млрд. евро, създаден, за да ускори възстановяването на блока след пандемията, както и зеления и дигиталния преход. Фондът позволи на държавите членки за първи път да емитират общ европейски дълг. Решението е историческо и преди това беше категорично отхвърляно от т.нар. „пестеливи държави“, дори по времето на финансовата криза, започнала през 2010 г., която застраши съществуването на еврозоната.
Един от ключовите механизми в рамките на NextGenerationEU е Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility, или RRF).
За какво са използвани средствата по RRF?
Механизмът за възстановяване и устойчивост е временен инструмент в рамките на NextGenerationEU, чиято цел е да укрепи устойчивостта на ЕС след пандемията. Инициативата подкрепя различни цели, включително ускоряване на зеления и дигиталния преход и повишаване на социалната устойчивост в държавите членки.
Тя играе и ключова роля в изпълнението на плана REPowerEU – отговорът на ЕС на сътресенията на енергийния пазар след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Пандемията принуди Брюксел временно да се откаже от фискалните ограничения – друга радикална стъпка. Оттогава много държави от блока натрупаха рекордни съотношения между държавния дълг и брутния вътрешен продукт (БВП). Енергийната криза и ускоряването на инфлацията през 2022 г. допълнително задълбочиха проблема.
Високите нива на публични разходи бяха възприемани като съществен елемент от усилията на ЕС да излезе от извънредната ситуация, предизвикана от пандемията. Днес те хвърлят сянка върху бъдещите амбиции на Съюза да финансира зеления преход.
Каква е настоящата дългова ситуация в ЕС?
Към края на 2023 г. 11 държави от ЕС имат нива на държавен дълг над 60% от техния БВП – прагът, определен от Пакта за стабилност и растеж на ЕС.
Съотношението надвишава 130% за Италия и Гърция, докато България и Естония са сред страните с най-ниски нива на задлъжнялост, под 25% от БВП.
Към по-строг контрол върху дълга
Наскоро реформираните правила за публичните разходи целят постепенно да върнат държавните финанси под контрол. На 30 април 2024 г. влезе в сила новата рамка за икономическо управление на ЕС.
Според ЕК основните цели на новата рамка са „да укрепи устойчивостта на дълга в държавите членки и да насърчи устойчив и приобщаващ растеж чрез реформи, стимулиращи растежа, и приоритетни инвестиции“.
Комисията допълва, че рамката ще помогне ЕС да стане по-конкурентоспособен и по-добре подготвен за бъдещи предизвикателства чрез подкрепа на прехода към зелена, дигитална, приобщаваща и устойчива икономика.
Новите правила възстановяват праговете – бюджетен дефицит до 3% и държавен дълг до 60% от годишния БВП. За разлика от предишния режим обаче, държавите членки получават повече гъвкавост по отношение на начина, по който ще намаляват дълговете и дефицитите.
Баланс между дълга и инвестициите
Според поддръжниците на този подход, той ще постави държавните дългове на траектория към постепенно намаляване, като същевременно се спазват вградените фискални предпазни механизми.
Новата рамка „улеснява и насърчава държавите членки да предприемат необходимите мерки за осигуряване на зеления и дигиталния преход, укрепване на икономическата и социалната устойчивост и засилване на способностите на Европа в областта на сигурността“.
Политиката влиза в сила в момент, когато Европейският съюз излиза от един изключително труден петгодишен парламентарен цикъл и се подготвя за следващия.
През този нов период финансирането по програмите за възстановяване след пандемията трябва да приключи през 2026 г., което ще бъде сериозно изпитание за новата рамка за контрол върху дълга. То ще покаже и доколко Европа е способна да инвестира успешно в своя зелен преход и да се конкурира с глобалните си съперници, особено Китай.


Акция: ГДБОП нахлу в офис на търговец на инвестиционно злато
Погнаха "китайските молове" преди Коледа
Започна есенното почистване на деретата и канали във Варна (СНИМКИ)
Спасиха всички моряци от потъналия край Бяла кораб
Киноверига CINELAND® открива първата SCREENX зала в Grand Mall Варна
Р. Филипова: Отказът от Донбас е най-реалистичният сценарий за Украйна
Китай изостава с покупките на агростоки за $17 млрд. преди срещата Тръмп-Си
Тръмп: С Иран нещата вървят много добре
Тръмп: Много хора биха искали Дженсън да се върне
Ръстът на жилищните цени ще се забави
Как скоростна кутия може да работи на две предавки и да издържи 5000 км
10-те шедьовъра на Fiat, които покориха света
Вратар на „Челси“ разби Ferrari за 350 000 евро
Кога спестените от гориво средства отиват за гуми
Върховното Porsche: Тествахме 911 Turbo S Cabriolet
Киноверига CINELAND® открива първата SCREENX зала в Grand Mall Варна
Милошев: Това е най-големият бюджет в историята на министерството
Отблъскваме младите хора: Синдикатът в отбраната скочи срещу замразените заплати
Звездите на "Игрите на глада" се събраха за премиерата на новия филм (СНИМКИ+ВИДЕО)
Лавров: Където е НАТО, няма нищо добро
преди 4 месеца ФЕС с тия лели начело се е докарал до под крушата. С фантазиите за "климатични промени" и "зеленикакви" технологии Европата върви ускорено към киреча. ФРГ затваря автозаводи със столетна история, заради липсата на конкурентоспособност. Навремето СССР цъфна. Сега е ред на ФЕССР. отговор Сигнализирай за неуместен коментар