Ормузкият проток - критична точка и за търговията с торове и земеделието

Затварянето на Ормузкия проток от Иран се разглежда през призмата на пазарите на петрол и втечнен природен газ и – оттам, преките и косвени ефекти върху икономиката. Водният път обаче е критична точка не само в глобалната енергетика, а и за производството и търговията с торове и съответно за земеделието и храните.  

Около една трета от световните търговски потоци на торове преминават през Ормузкия проток – единственият воден път за износа от региона на Персийския залив, известен още и като „водната магистрала на хранителните вещества“. При азотните торове този дял достига 40-50%.

Обединените арабски емирства (ОАЕ), Катар, Кувейт и Бахрейн нямат алтернативен път за износ и дори частично прекъсване на плаването в региона може да има сериозни последици за световните пазари на торове. Саудитска Арабия разполага с ограничен капацитет за сухопътни превози до пристанищата на Червено море.

В средата на 2025 г., когато Израел и САЩ бомбардираха ядрените съоръжения на Иран, иранският парламент направи изявление, в което заплаши да ограничи преминаването по водния път в отговор на военен натиск. Тогава застрахователите на танкери започнаха да прилагат премии за военен риск до 0,3% от стойността на кораба на пътуване в сравнение с почти нула допреди това, според данни за пазара на корабоплаване, цитирани от Lloyd's List.

Главният изпълнителен директор на Maersk Винсент Клерк коментира тогава пред Bloomberg, че дори без физическо затваряне на пролива несигурността се трансформира директно в по-високи разходи за превоз и по-дълги срокове за доставка.

Най-уязвимите икономики

Според анализ на Rabobank Бразилия и Индия са най-уязвими на криза предвид концентрацията на държави износителки на азотни торове в региона на Персийския залив. Почти един на всеки два тона глобално търгуван карбамид преминава през води, които са на практика блокирани за плаване заради конфликта. Иран, Катар, ОАЕ, Бахрейн и Саудитска Арабия са водещи износители, заедно с Оман, който не е толкова засегнат от конфликта заради географското му местоположение. По информация на Kpler иранските производители са спрели производството на карбамид и амоняк.

При пълно затваряне на Ормузкия проток цените на карбамида в Бразилия биха могли да скочат с над 100% в рамките на три месеца, а в Индия – с 80%, според изчисления на банката. Комбинираното търсене на вносен карбамид на двете страни надхвърля 15 млн. метрични тона годишно.

Бразилия вече изостава от графика си за внос на карбамид за предстоящата реколта от царевица, което увеличава вероятността от местни шокове в достъпността и намаляване на търсенето, според материал на thesupplychainer.com. Непосредствената нестабилност съвпада със сезонните пикове на вноса в Бразилия и Индия, в която може да има смекчаване на краткосрочното въздействие заради субсидиите за торове.