Ормузкият проток - критична точка и за търговията с торове и земеделието

Европа също е чувствителна към вълненията в региона. Заради войната в Украйна Европейският съюз (ЕС) въведе санкции срещу Русия и Беларус, с които увеличи зависимостта си от вноса от Египет и Северна Африка, които се затрудняват с недостиг на газ. Израел, малко след началото на въздушните удари по Иран, спря временно добивите от газовите си находища в Средиземно море и доставките за Египет, който в момента разчита на внос на втечнен природен газ.

Отделно заради климатичните цели на ЕС производителите на азотни торове в Европа работят на намален капацитет и разчитат основно на внос на амоняк. Те могат да бъдат принудени да увеличат производството, но при по-високи разходи за енергия. Влияние на цените оказва и схемата за въглеродни кредити за големите индустриални производители, както и прилагането на механизма за регулиране на въглеродните емисии на границите.

При пълно затваряне на пролива средата на високи цени може да стане новата нормалност и да ерозира маржовете на фермерите в световен мащаб.

От геополитически риск към оперативна реалност

За страните от региона затварянето на Ормузкия проток е структурен проблем, който вече не е в сферата на хипотезите. Иранският износ на суров петрол, оценен от Kpler на 1,4-1,6 млн. барела на ден през 2025 г., разчита на трансфери от кораб на кораб и непрозрачно маршрутизиране през Персийския залив.

Засиленото военноморско наблюдение и контрол върху застраховките са удължили средното време за пътуване с 20-30%, според данни от проследяване на танкери, цитирани от Financial Times. За неенергийния внос, включително храни и промишлени суровини, иранските купувачи и досега плащаха по-високи разходи за разтоварване, тъй като регионалните превозвачи изискваха предплащане и буфери за риск.

Саудитска Арабия е изнасяла средно по 7,2 млн. барела суров петрол и рафинирани продукти на ден през 2024 г., като приблизително 60% от тях е транзитирала през Ормузкия проток.

Въпреки че по-високите цени на петрола могат временно да повишат приходите на страната, нестабилността на логистиката усложнява планирането за индустриите надолу по веригата и спъва производствените амбиции на политическите лидери на страната.

Финансовият директор на Saudi Aramco Зиад ал-Муршед отбелязва в прогнозата за приходите на компанията за третото тримесечие на 2025 г., че „продължителната регионална нестабилност увеличава разходите за доставка и съответствие по цялата верига на стойността, дори когато физическите обеми се поддържат“. Данните за товарните превози подкрепят тази оценка. Чартърните тарифи по маршрутите Персийски залив-Азия се увеличиха от 35 хил. долара на ден до над 70 хил. долара по време на пикови периоди на напрежение в края на 2025 г., според Clarksons Research. Това засяга и неенергийния износ на кралството.

Държавният министър на външната търговия на ОАЕ Тани ал-Зейуди коментира през януари 2026 г., че „геополитическата нестабилност предизвиква триене в търговските потоци, дори когато инфраструктурата функционира напълно“. Това триене се проявява в по-дълги времена на престой, по-високи буфери на складови наличности и увеличено заместване на висококачествени стоки с въздушен транспорт.

Разходите за застраховка са друга точка на натиск. Логистичните фирми, базирани в ОАЕ, вече плащаха допълнителни такси за военен риск в договорите за транзит в Персийския залив.

Това, което отличава настоящата фаза, е, че прекъсването на веригата на доставки вече не е хипотетично. Ценообразуването на застраховките, товарните тарифи, транзитните времена и стратегиите за инвентаризация трябва да се адаптират към риска, свързан с Иран.