Чуждестранните резерви на Турция отчитат рекорден спад през март

През март чуждестранните резерви на Турция отчитат най-силния си спад в историята заради войната в Иран, която предизвика глобални разпродажби на активи на развиващите се пазари и оказа натиск върху националната валута на страната – лирата.

Официалните резерви намаляват с 43,4 млрд. долара през март, показват данни за платежния баланс, публикувани в сряда и цитирани от Bloomberg. Част от спада отразява държавната намеса за компенсиране на отлива на портфейли, добавя агенцията.

Междувременно дефицитът по текущата сметка на Турция се увеличава до 9,7 млрд. долара през март от 7,3 млрд. долара през февруари, показват данните.

Като вносител на енергоносители Турция е силно засегната от по-високите цени на петрола и газа, причинени от ефективното затваряне на Ормузкия проток и произтичащите от това прекъсвания на световните доставки на суров петрол и рафинирани продукти.

Турция отчита рекорден спад на чуждестранните резерви през март. Графика: Bloomberg

Някои световни банки започнаха да променят благоприятните си перспективи пред лирата заради нарастващия дефицит по текущата сметка.

„Тъй като международните институции продължават да повишават прогнозите си за средните цени на петрола за 2026 г., прекъсванията във веригите на доставки и продължаващото регионално напрежение – и потенциалното им отрицателно въздействие върху приходите от транспорт и туризъм, поддържат рисковете пред Турция“, казва икономистът от Истанбул Халук Бурумчекджъ.

Управителят на турската централна банка Фатих Карахан коментира наскоро, че съотношението между дефицита по текущата сметка и брутния вътрешен продукт ще бъде „под историческите средни стойности“ тази година, като същевременно признава рисковете.

След преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган през 2023 г. нов икономически екип се стреми да стабилизира външните финанси на Турция чрез охлаждане на търсенето с конвенционални инструменти, като по-високи лихвени проценти и ограничения върху растежа на кредитирането.

Централната банка запази основния си лихвен процент на ниво от 37% в продължение на две поредни срещи, но ефективно отпуска заеми при по-висока лихва от 40% от началото на войната в Иран – техническа мярка за затягане на ликвидността, без да се въвежда официално повишаване на лихвите.

Инфлационният натиск обаче продължава, като годишният растеж на цените се ускорява до 32,4% през април.

Карахан ще представи най-новата прогноза на централната банка за инфлацията в четвъртък. Икономистите очакват преразглеждане нагоре на целта на банката за инфлация в края на годината от 16%.