В Европа се очертава криза с торовете заради войната с Иран и зависимостта от Русия

Кремер-Шилингс е имал далновидността да купи минералните торове, които ще са му необходими тази година, през есента. Сега обаче има по-фундаментално безпокойство: дали стоките ще бъдат все още физически налични в случай на по-нататъшна ескалация на войната. Дори в ерата на коронавируса това беше ключовият проблем – не само цената, а наличността.

Кремер-Шилингс също не очаква подкрепа от правителството. „Твърдо съм убеден, че държавата няма да направи нищо. Досега почти винаги просто са хвърляли прът в колелото“ казва той. Той смята, че е неизбежно увеличените разходи на фермерите да се отразят в цените за потребителите в някакъв момент, със закъснение от няколко месеца.

Русия е най-големият доставчик на торове в света

Турбулентността, причинена от войната в Иран, разкрива и структурен проблем, който Европа пренебрегва от години: продължаващата ѝ зависимост от Русия като доставчик на торове. Според Европейската комисия (ЕК) около 22% от вноса на торове в ЕС през 2025 г. все още е от Русия. Стойността на този внос възлиза на 1,3 млрд. евро само през първата половина на годината.

Русия е изнесла общо 45 млн. тона торове през 2025 г., което я прави най-големият доставчик в света.

Източноевропейските страни са особено зависими от руския внос. Полша, една от най-големите селскостопански икономики в ЕС, внася значителни количества руски торове в продължение на години въпреки местния си производител Grupa Azoty. Балтийските страни и България също покриват част от нуждите си от Русия.

Търговците в Западна Европа сега се обръщат към руските алтернативи, след като доставките от Катар и другите страни от Персийския залив се свиват. Това покачва цените, отчасти защото от 2025 г. се прилагат специални мита на ЕС за руските и беларуски торове и тези мита ще се увеличават в следващите години.

Вътрешното производство на торове е под натиск

Силното вътрешно производство на торове е основният стълб за сигурност на доставките и ценовата стабилност. Индустрията е загрижена за политическите решения в Европа.

Планираното спиране на механизма за корекция на въглерода на границите поставя под въпрос централните рамкови условия и застрашава бъдещето на европейското производство.

Има и друго измерение на кризата в Близкия изток – загубата на сяра и други суровини от региона на Персийския залив, които са странични продукти от производството на природен газ и са важни за производството на торове.

Продоволствената сигурност в Африка и Близкия изток също може да бъде поставена под натиск, с потенциални последици за миграцията и регионалната стабилност.

Китай може би ще излезе победител в ситуацията

Канада и Мароко са доминиращи играчи, съответно, в производството на калиеви и фосфатни торове, но позицията на Китай също трябва да се наблюдава. Огромният мащаб на местната индустрия за торове в страната я превръща в нещо като ОПЕК на селскостопанските торове.

В Китай се произвеждат около 44% от световния фосфат, 30% от азота, 23% от сярата и 13% от калиевия карбонат, пише Bloomberg. Ако Пекин реши да експлоатира това производство, то може да се превърне в следващия му мощен геополитически инструмент за десетилетия напред.

Досега Китай не е мислил особено за това. Политиците са много по-обсебени от това да гарантират, че индустрията е достатъчно голяма и стабилна, за да осигурява на местните ферми стабилно снабдяване с достъпни хранителни вещества. Производството му обаче е толкова голямо, че страната е основен доставчик за широк кръг купувачи и осигурява около половината от вноса на азот в Югоизточна Азия и една четвърт от общия внос в Бразилия и Пакистан.

Настоящата криза в Близкия изток може да накара китайското ръководство да осъзнае факта, че торовете са критично важни минерали. От това Индия би била най-уязвима, защото е най-зависима от внос от страните от Персийския залив, а отношенията ѝ с Китай са отдавна обтегнати.