Митата на ЕС върху руските торове изправят европейските земеделци пред по-високи разходи

Митата на Европейския съюз (ЕС) върху вноса на руски торове, които целят да намалят финансирането на войната на Москва в Украйна, досега са засегнали европейските фермери, като са повишили разходите и са създали опасност от по-високи цени на потребителските стоки, докато руските компании твърдят, че могат да пренасочат износа към други пазари, пише Ройтерс.

„Прострелваме се в крака“, казва фермерът Седрик Беноист, заместник-генерален секретар на Френския съюз на производителите на пшеница AGPB и ръководител на комитета по зърнени култури на асоциацията на земеделците в ЕС Copa Cogeca, като допълва, че фермерите вече са изправени пред по-високи цени на световния пазар.

Цените на торовете в световен мащаб са се повишили тази година, сочат данни на Световната банка, отчасти поради допълнителните такси, въведени на 1 юли в допълнение към вносните мита. Това се добавя към другите предизвикателства, пред които са изправени европейските земеделски производители, като високи цени на енергията и екологични регулации.

Западните страни не наложиха санкции върху износа на храни или изкуствени торове във връзка с нашествието на Москва през февруари 2022 г. в Украйна. Но сега Европа постепенно налага мита върху износа на торове през последните три години, като целта е да намали още повече зависимостта си от руски доставки.

Русия произвежда над 20% от изкуствените торове в света и доставя около 25% от вноса на торове в ЕС.

Съюзът съобщи, че ще следи внимателно въздействието на митата, за да гарантира защитата на торовия сектор и на земеделските производители в ЕС.

Митата започнаха от 40 евро на тон за урея и азотен тор през юли и се очаква да достигнат 315 евро на тон от юли 2028 г. Средните цени на уреята, която е азотен тор, се повишиха с 26,5% до 496 долара на тон от май до юли, сочат данни на Световната банка.

ЕС все още не разполага с данни, за да оцени въздействието на митата, но официален представител заяви, че те може да бъдат отложени, ако се стигне до силно повишаване на цените.

„Поради колебанията около руските покупки, европейските доставчици определят по-високи цени за продуктите си в сравнение с други региони“, коментира независимият анализатор на пазара на изкуствени торове Свати Кушваха пред Ройтерс, позовавайки се на цените на торовите продукти. „Затова купувачите се обръщат към по-скъпи източници като Канада“, допълва той.

Земеделските производители са притеснени, особено след като цените на пшеницата достигнаха петгодишно дъно.

Беноист коментира, че много земеделци отлагат покупките си, тъй като се надяват, че цените на изкуствените торове ще намалеят.

„Това не може да продължи дълго при тази цена, като се има предвид цената на пшеницата. Но в момента, от гледна точка на рентабилност за фермерите, това е напълно неустойчиво“, казва Беноист.

Повишаването на цените на изкуствените торове като диамониев фосфат (DAP) и уреа е допринесло за увеличаването на цените на потребителските стоки след руското нашествие в Украйна. Цените намаляха в началото на 2023 г., но отново се покачват.

Средните годишни цени на DAP, които според данни на Световната банка са намалели до 550 долара на тон през 2023 г. спрямо 772,2 долара на тон през 2022 г., през юли отново се повишиха до средно 736 долара на тон, което е ръст от 10% спрямо май, когато митата получиха подкрепата на парламента.

Земеделци в Европа протестираха през 2024 г. срещу прекомерните регулации, споразуменията за свободна търговия и усилията за забавяне на инфлацията при храните, които оставиха много производители без възможност да покрият високите разходи за енергия, торове и транспорт.

Промени в предлагането в света

Дмитрий Татянин, главен изпълнителен директор на руската компания „Уралхим“, заяви пред РИА „Новости“ през юни, че производителят на торове ще пренасочи европейския износ към други пазари, ако е необходимо.

Ройтерс не е установила дали руските производители са започнали да пренасочват доставките. Големите производители „Акрон“, „ФосАгро“ и „ЕвроХим“ не са отговорили на молба за коментар.

Руските производители са големи доставчици на калиев карбонат, урея и фосфат на пазари като Бразилия, Индия и САЩ, показва доклад на канадския производител на изкуствени торове Nutrien.

Милиардерът Дмитрий Мазепин, който подаде оставка като главен изпълнителен директор на „Уралхим“ и намали дела си от 100% на 48%, след като беше добавен в списъка със санкции на ЕС през март 2022 г., отбелязва, че санкциите срещу Русия са създали проблеми и са повишили цените.

В крайна сметка африкански, индийски и китайски земеделци купуват изкуствени торове на по-високи цени, тъй като руските торове трябва да пътуват на по-големи разстояния, казва Мазепин пред Ройтерс.

„Уралхем“, която е отказала коментар, не е подложена на санккции, а Мазепин вече не участва в оперативната дейност.

Общите санкции срещу Русия затрудниха търговците да обработват руски плащания или да получават кораби и застраховки.

Но норвежкият производител на торове Yara International съобщи, че вносът на руски торове в Европа значително се е увеличил след нашествието на Москва през 2022 г., като вносът на урея е нараснал с 48% през сезон 2023-2024 г. спрямо средната стойност пет сезона преди войната.

Страните членки на ЕС значително увеличиха вноса на руски торове в очакване на вносните мита, добавя Yara.

„Напълно разбираме, че митата може да предизвикат притеснения сред европейските земеделски производители, но митническите мерки са разработени от ръководителите на ЕС с мисъл на дългосрочната стабилност и устойчивост на земеделците“, счита Yara и допълва, че митата са важни за изравняване на правилата на играта за европейските производители на торове.

Антоан Хокса, генерален директор на лобистката група Fertilizers Europe, смята, че е твърде рано да се оцени въздействието на митата, но допълва, че страните членки на ЕС разполагат с достатъчно запаси и че митата в крайна сметка ще бъдат от полза за стратегическата автономност на Европа.

Ройтерс не е успяла да установи за колко време ще стигнат тези наличности преди да се усети евентуален натиск върху потребителските цени.