Неизпълнените капиталови разходи в България надвишават 15 млрд. лв. за 10 години

В период от 10 години сумарното неизпълнение на капиталовите разходи спрямо разчетите на държавния бюджет се изчислява на около 6,4 млрд. лв. (около 3,3 млрд. евро), а по консолидираната фискална програма неизпълнението за периода е близо 15,3 млрд. лв. Това показва анализ на Фискалния съвет за публичните инвестиционни разходи на България в периода 2015-2024 г.

Проучването на икономистите показва, че значителна част от сумите са пренасочени спрямо променените приоритети на различните нива на държавно управление, като голям процент се преструктурират в текущи разходи, особено във второто полугодие и последните месеци на годината.

Тези преструктурирания не само са проблем сами по себе си, заради липсата на предвидимост и целенасоченост на средствата, а и заради алтернативния разход, който носи със себе си всяко отклонение на средства от капиталови инвестиции и съответния икономически растеж, свързан с тях, предупреждават от Фискалния съвет.

За по-голямата част от анализираното време, капиталовите разходи остават под годишните разчети, като изключения се открояват в 2018 и 2023 г., когато има преизпълнение. Най-често отклоненията са свързани със забавени, обжалвани или неприключили обществени поръчки, нереализирани инвестиционни проекти, промени в бюджетните приоритети и преструктуриране на средства към текущи разходи или капиталови трансфери, отчитат от Фискалния съвет.

Влияние след 2020 г. оказват и пандемията, ръстът на цените на строителните материали и труда, както и забавянето на отделни проекти. Например COVID-19 води до преструктуриране на капиталови средства към противоепидемични и текущи разходи, забавяне на инвестиционни дейности и допълнителни затруднения при възлагането на обществени поръчки. През 2021 г. негативен ефект оказва и значителното поскъпване на строителните материали и труда.

В някои години има преизпълнение на капиталовите разходи в държавния бюджет, обусловено от предоставянето на допълнително финансиране и последващи промени по бюджетите. Това се свързва основно с реализацията на мащабни инфраструктурни проекти, инвестиции в отбраната и финансиране на общински инвестиционни инициативи. През последните години влияние върху отчетените резултати оказва и механизмът на Националната програма за капиталови разходи, който позволява значително преразпределение на ресурси към конкретни проекти и трансфери в рамките на бюджетната година. Отклоненията се обясняват едновременно с административни и процедурни забавяния и със значителни бюджетни преструктурирания. Най-слабо е изпълнението през 2021 г., а 2018 и 2023 г. се открояват с преизпълнение на планираните капиталови разходи.

Анализът на Фискалния съвет прави разлика между изпълнението на капиталовите разходи според разчетите на държавния бюджет и по-всеобхватните данни на консолидираната фискална програма. Капиталовите разходи остават под годишните разчети в по-голямата част от 10-годишния период и при КФП, като основен фактор за динамиката е изпълнението на проекти, съфинансирани по програмните периоди на ЕС. В началото им се наблюдава по-слабо усвояване на разходите заради административни процедури и други причини за забавяне, а в края им има ръст на разплащанията по приключили или приключващи проекти. Капиталовите разходи на общините също оказват сериозно въздействие, като в определени години това обуславя и част от разликата при изпълнението на инвестиционните разходи по държавния бюджет с тези по КФП и в сектор „Държавно управление“. Агрегираната сума на неизпълнените капиталови разходи по КФП възлиза на 15,296 млрд. лв. за целия период.

В различните години има и различно влияние на капиталовите разходи в общите. Например през 2019 г. те достигат близо 30% заради закупуването на нови военни самолети F-16. Години със сравнително по-малък дял на инвестиционните разходи са 2015, 2021 и 2024, предимно заради по-голямото им неизпълнение спрямо заложения план.

Влияние върху изпълнението на инвестиционната програма оказват и удължителните бюджети през 2022 и 2023 г., защото ограничават разходите за инвестиционни проекти.