Три сценария за НАТО заради напрежението около Гренландия

Напрежението между САЩ и европейските им съюзници заради Гренландия увеличава напрежението в НАТО и повдига въпроси за бъдещето на европейската рамка за сигурност, според анализатора на Citi Чарлз Армитидж, цитиран от investing.com.

Натискът от президента на САЩ Доналд Тръмп, включително заплахите за въвеждане мита срещу Дания и други европейски страни, направи перспективите пред алианса по-крехки. В резултат на това Армитидж смята, че клаузата за взаимна отбрана на Европейския съюз (ЕС) по чл. 42.7 става все по-актуална, въпреки че е далеч по-малко забележима от ангажимента за колективна отбрана на НАТО съгласно чл. 5.

„Единството на НАТО е под натиск и ние вярваме, че чл. 42.7 от ЕС става все по-актуален“, пише Армитидж. Той твърди, че Европа може да бъде принудена да разчита на собствените си институционални гаранции, а не на трансатлантически гаранции.

Три сценария за НАТО

От Citi очертават три възможни сценария за това как може да се развие тази криза. В първия европейските разходи за отбрана се увеличават, а алиансът остава непокътнат, т.е. възпирането остава валидно за целия алианс.

Това е резултатът, на който се надяват европейските лидери, тъй като ще запази доверието в НАТО и същевременно ще се справи с дългогодишните опасения относно недостатъчните инвестиции в отбраната.

Вторият сценарий, който Citi смята за все по-вероятен, предвижда НАТО да не се разглежда като напълно надежден възпиращ фактор. В този случай европейските разходи за отбрана пак ще трябва да се увеличат, особено за да се защитят уязвимите държави членки като балтийските страни.

В този случай Европа ще поеме много по-голяма тежест за сигурността си, дори ако НАТО формално продължи да съществува.

Третият сценарий е по-екстремен. Пълното разпадане на НАТО би било стратегически позитив за Русия, казва Армитидж. Това – парадоксално, би могло да намали разходите за отбрана в Европа, ако възприеманото ниво на заплаха намалее.

Този сценарий от Citi описват като малко вероятен, но не и невъзможен. Според анализаторите от банката той не трябва да бъде напълно отхвърлян предвид високите нива на дълга, големите фискални дефицити и вътрешнополитическия натиск в голяма част от Западна Европа.