Кризата с лекарите и медицинските сестри у нас се задълбочава

Лекарите в България застаряват, медицинските сестри продължават да намаляват при ръст на леглата в болниците. Това се вижда от данните на Националния статистически институт, публикувани днес.

Над една трета от лекарите в българското здравеопазване са над 55-годишни, една пета от практукуващите специалисти са в пенсионна възраст, а едва 15 на сто са младите, които ни лекуват, вижда се от данните, които очертават картината към 31 декември 2020 г.

Националната статистика регистрира лек ръст в броя на лекарите за една година, но сериозен спад се вижда при медицинските специалисти по здравни грижи. За година – към края на 2020 г. - те са намалели с над 1800, като изключително обезпокоителено е намалението при медицинските сестри – с 1386 за година.

Кризата с медицинския песнол

В края на 2020 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари – почти колкото и за предходната година, когато са били 29 612, вижда се от статистиката.

Най-очевиден е дефицитът при медицинските специалисти по здравни грижи – в края на 2020 година те са 44 676 при 46 491 в края на 2019 година, или с 1815 по-малко. Само при при медицинските сестри намалението е с 1386 за година.

Лекарите по дентална медицина в края на миналата година са 7 312, като 6 454 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. 

От всички практикуващи лекари 45% са мъже, а 55 на сто – жени. Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години – 35 на сто.

Младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са едва 15%, а най-възрастните (на 65 и повече години) – близо 18 на сто.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите – малко над 4 хиляди, или 13% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6%, акушерство и гинекология - 6%, анестезиология и интензивно лечение – 5,6%, хирургия - 5%, и нервни болести – 4,9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2%), а инфекциозни болести - 233 (0,8%).

Осигуреността с лекари в края на 2020 г. общо за страната е 43 на 10 000 души от населението. В сравнение с 2019 г. осигуреността с лекари се увеличава незначително (от 42,6 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24,3 до 63,4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници  - Плевен (63,4 на 10 000 души от населението), София (столица) - 55,5, Пловдив (51,8) и Варна (50,9). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24,3 на 10 000 души от населението), Добрич (26,7) и Ямбол (27,3).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5,8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8,1 на 10 000 души), Видин (6,9) и Кюстендил (6,8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3,2 на 10 000 души от населението), Търговище (4,2) и Разград (4,4).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10,6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17,2 на 10 000 души), София (столица) (14,1), Варна (13) и Смолян (12). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5,4), Търговище (5,5), Разград (5,6) и Силистра (6 на 10 000 души от населението).

Леглата в болниците се увеличават

Към края на 2020 г. в страната функционират 342 заведения за болнична помощ с 54 216 легла, от които 320 болници с 51 991 легла. В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ се увеличават с едно, а леглата в тях - с 219, или с 0,4%.

Многопрофилните болници са общо 183 с 38 256 легла, или в 57% от болниците е съсредоточен близо 74% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 23 до 1 540.

Към края на миналата година специализираните болници са 137 с 13 735 легла.

Към края на 2020 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 098 с 1 296 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 0,9%, а броят на леглата в тях - с 6%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2020 г. тези заведения са 149 с 1 935 легла, като най-голям е броят на хосписите - 48 с 1 220 легла. В сравнение с 2019 г. броят на леглата в тях се увеличава с 1,1% поради увеличения брой легла в хосписи.