"Екзакта": Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП

Пет дни преди вота за парламент ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят. Оспорвана остава битката за второто място между "Продължаваме промяната" и БСП. Това сочи последното национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места.

Вотът за парламент

Избирателите на БСП са свръхмобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на Covid в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират "Продължаваме промяната", коментират от агенцията.

Към 9 ноември преднината на "Продължаваме промяната" пред БСП е минимална – от 0,7 пр.п. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП - 15,5%. И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията, показват данните. Това прави труден отговорът на въпроса - кой със сигурност ще е втори и кой - трети, посочват социолозите.

Вот за парламент сред твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да гласуват

Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5% и с висока мобилизация на електората.

От "Екзакта" допускат възможността да има скрит вот за ИТН заради начина, по който беше ситуирана и коментирана тази формация през последните месеци.

На пето място проучването поставя ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести са ДБ – с 9,6%.

В последните дни на кампанията ИБГНИ втвърдяват електората си и ограничават „изтичането” му към други партии. Това в момента е единствената по-малка формация, която „стъпва” на 4-процентната бариера.

Вотът за президент

Сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят кандидат-президентската двойка Радев/Йотова получава 48,0%, а Герджиков /Митева-Матеева – 27,9%. В последните дни на кампанията социолозите наблюдават известен ръст на подкрепата за кандидатурата на проф. Герджиков. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти - Панов и Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане Костадинов и Гунчева получава 2,4%, а тази на ВМРО - Михов и Цветкова – 2,3%.

Вотът за президент сред твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да гласуват

0,4% от запитаните посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати.

Р. Радев и И. Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от избирателите на ПП декларират подкрепа за Румен Радев.

Герджиков и Митева получават близо 90-процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО.

97% от избирателите на ДПС подкрепят за президент Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ.

Избирателна активност

"Екзакта" регистрира свиване на дяловете на твърдо решилите да гласуват избиратели. Техните дялове се връщат до нивата в началото на кампанията. Подобни промени в навечерието на вота определено отразяват особеностите на кампанията от последните седмици – говорене близко до политическа истерия, охулване на политическия опонент с всякакви средства, липса на дебат между водещи политици по теми от първостепенен интерес за хората, посочват анализаторите.

Събитията напоследък пораждат съмнения в част от избирателите относно честността на вота. Ако в началото на ноември 49% от българите вярваха, че изборите ще бъдат честни, то към 9 ноември този дял се свива до 43%. Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП - 77% от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ - 18% от тях. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота.

Настоящото изследване на "Екзакта" приключи на 9 ноември и измери декларативна готовност да се гласува за двата вота на 14 ноември в рамките на 47% до 48%.

Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си както за президент, така и за парламент не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8-9% от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент, смятат социолозите.

В сравнение с изследването от началото на кампанията (към 14 октомври) в сегашното изследване се отчита по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот в сравнение с президентския.

От настоящото изследване е видно, че твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата. Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.

В настоящото изследване се регистрира, че в крайната фаза на кампанията се променя мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН и на ИБГНИ. Очаква се до самия ден на вота да протича мобилизация както на избирателите на ПП, така и на тези на ДБ.

Настоящото национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със собствени средства на "Екзакта Рисърч Груп". Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на Р България и данните не включват информация за вота на избирателите от чужбина.