fallback

Защо все не се случва реформата в спешната помощ?

Държавата отново стигна до идеята за внедряване на парамедици в системата на спешната помощ у нас

18:42 | 04.02.22 г. 3
Автор - снимка
Редактор

Идеята за влизането на парамедици в Спешна помощ в България отново излиза на дневен ред след трагичния случай във Враца от преди няколко дни. Днес заместник-министърът на здравеопазването Любомир Бакаливанов заяви по БНТ, че здравното министерство работи по осигуряването на парамедици. Такива специалисти трябва да започнат да се обучават, след което да бъдат вкарани в системата на Спешната помощ. Работи се с просветното министерство.

За това, че България залага влизането на парамедиците в системата на спешната помощ се заговори преди седем години. Тогавашният зам.-министър на здравеопазването Ваньо Шарков анонсира идеята и за въвеждането на телемедицината, така че при критични случаи тя да позволи на парамедиците да могат да разговарят с лекари, намиращи се в болничните центрове. Тогава ке заговори и че България е напът да въведе в експлоатация и въздушни линейки. 

Седем години по-късно нищо от това не е налице. Въпреки милионите, инвестирани в системата на спешната помощ по ОП „Региони в растеж“, все още се случват трагични случаи като този във Враца.

Има идея да се заимства от практиката от обучителния план на парамедици от европейски страни и да се опитаме да го въведем в страната, тъй като лекарите в Спешната помощ трудно се задържат в системата. До средата на годината ще е ясно какви закони трябва да се променят, така че следващата учебна година да започне обучението на парамедиците и да е ясно какви ще са компетенциите им, посочи Любомир Бакаливанов. 

Припомняме и друг коментар от преди седем години – на тогавашния председател на парламентарната комисия по здравеопазване Даниела Дариткова, която споделя притеснение, че се бави възможността парамедици да работят в спешната помощ. По думите й тогава университетите са спрели да подготвят парамедици заради липсата на образователни изисквания.

Заместник-министърът посочи, че по отношение на кадрите проблемът е повсеместен. По думите му такива кадри не достигат в Европейския съюз като цяло.

Към момента в страната има не повече от 30 хиляди медицински специалисти по здравни грижи. Съотношението между лекар и медицинска сестра в България се приближава като едно към едно, което е абсолютно недопустимо. За нормално функциониране на сектора е необходимо да бъде едно към 3 или едно към 4", уточни Любомир Бакаливанов.

"Хеликоптерите са част от приоритетите на Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът за въздушната спешна помощ е напълно готов, очаква се да закупим 6 хеликоптера, предстои да обявим обществена поръчка, ще бъдат произвеждани, доставяни и заплащани един по един", поясни Бакалинов.

В най-кратки срокове работната група, която разследва обстоятелствата около смъртта на жената във Враца, трябва да излезе с решение какво е необходимо да се промени, да се премахне, да се измени, назначени са всички видове проверки, каза още Бакаливанов. По думите му стремежът е стандартът по спешна медицина да бъде работещ и подобни трагедии да не се случват.

Неслучващата се реформа в спешната помощ

Още преди 11 години Министерството на здравеопазването (МЗ) представи нова концепция за развитие на „Спешната медицинска помощ в България” – проект, който имаше амбиция при наличие на политическа воля и обществена подкрепа концепцията да се реализира за период от 3 до 5 години.

Тогавашният екип на Министерството на здравеопазването залага в концепцията 90% от спешните животозастрашаващи случаи да бъдат обслужвани в рамките на 20 минути. За останалите не трябва да се допуска интервал, по-голям от 40 минути. Освен това структурите за спешна  помощ трябва да са разположени така, че 80% от населението в този регион да е на не повече от 20 км от тях.

Именно в тази концепция за реформа на спешната помощ отново е предвидено въвеждането на парамедици - добре обучени хора, които ще оказват първа помощ и ще поддържат живота на пациента до пристигане в болница. За обучението на парамедиците се предвиждаше създаването на курсове до 2 години в акредитираните структури.

По изчисления на МЗ необходимите средства за новата система за спешна медицинска помощ годишно са минимум 150 млн. лв. В проекта беше посочено, че заради социалната значимост на спешната помощ държавата ще остане основен източник на финансиране, но трябва да бъдат търсени и включвани допълнителни източници.

Обучение на безработни младежи за парамедици

В задънена улица от преди шест години остава и инициативата за обучение на младежи за парамедици по схема, финансирана по линия на европейската инициатива за младежка заетост на Европейския съюз. Седем центъра за спешна помощ в България трябваше да извършват обучение на парамедици по ОП "Развитие на човешките ресурси" за 26 млн. лв. А целта - да се открият икономически неактивни младежи до 29 години, които да бъдат обучени, за да могат да започнат работа. Идеята беше младежи, регистрирани в бюрата по труда като търсещи работа, ще получат възможност за безплатно обучение, с което да придобият квалификация за парамедик.

Съществувала е и отделна програма на Министерството на здравеопазването, която дава възможност на 3000 души, които работят в спешната помощ, да минат през допълнителни обучения.

Инвестиции в обучение на кадри от системата

Преди пет години е стартиран и друг проект, който има за цел да инвестира в кадрите за спешната помощ у нас. Близо 7 хил. лекари и други професионалисти от спешната медицинска помощ ще бъдат обучени по проект, финансиран по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Да бъде създаден Национален център за обучение и квалификация в системата за Спешна медицинска помощ, включително и на парамедици, предвижда инициативата, когато министър на здравеопазването е Илко Семерджиев.

Основната цел е повишаване на знанията и уменията на здравните специалисти, така че да се създаде устойчивост в системата. Предвидено е в обучението да бъдат включени всички работещи в системата на Спешната помощ - лекари, фелдшери, медицински сестри, парамедици. Ще бъдат изготвени учебни програми, които ще бъдат различни за отделните видове служители в системата. Идеята на Семерджиев е също така да бъде изградена „по-динамична среда за обучение на парамедици, за да може кадровият потенциал на спешната медицинска помощ да бъде завършен“.

В плановете е заложено и разработването на методики за периодична оценка на квалификацията и професионалните умения на работещите в спешната помощ, както и периодични проверки на квалификацията на работещите.

От края на 2016 година е започнал и тестът на триажната система в спешните центрове в страната. Триажът е система, която разделя спешността в три категории:

Код ЧЕРВЕНО Критична спешност – нужда от животоспасяваща медицинска интервенция;

Код ЖЪЛТО Относителна спешност – нужда от стандартна спешна интервенция;

Код ЗЕЛЕНО Минимална спешност – нужда от посещение на екип.

За България триажът е сериозно нововъведение, уточняват тогава от здравното министерство. И допълват, че старият стандарт по спешна медицина, единствен в света, определя за спешен „всеки пациент, който счита себе си за такъв“, което е деформирало и очакванията на обществото към спешните екипи, а оттук и същността на тяхната работа.

Очевидно е, че през годините спешната помощ е била приоритет за всички правителства, управлявали страната. Инвестирани са милиони – национални и евросредства, приети са стратегии и концепции за реформа в спешната помощ. Към момента продължават и програмите за допълнителни обучения на кадрите в системата, но резултати от мерките и вложените средства не са налице. Напротив, пациентите трупат жалби срещу болниците основно за лошо или забавено отношение към пациента и ниско качество на оказаната медицинска помощ. Стига се и до трагични случаи като този във Враца. Защо не се случва реформата в спешната помощ?

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:02 | 13.09.22 г.
fallback