fallback

Новият закон за колекторските фирми мина на първо четене

Според ГЕРБ законопроектът е „една голяма лъжа“ и на практика защитава задължения, които се прехвърлят

16:52 | 12.05.22 г.

Депутатите приеха на първо четене днес Закона за събиране на вземания по потребителски договори, внесен от Министерски съвет. Целта на законопроекта е да прекрати лошите практики в работата на дружествата за събиране на вземания, като въведе строги и ясни правила и ограничения, с които забранява натиска над гражданите. Друга цел е да се изсветли работата на колекторските фирми. 

Така например текстовете предвиждат забрана дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си. Със законопроекта се предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката и индустрията, да могат да събират вземания от потребители.

Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания - капитал от 500 хил. лева и сключена застраховка „Професионална отговорност".

Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията. 

Длъжникът има право да оспори взимането, а фирмите са задължени да не звънят и да не упражняват натиск - работното време ще е от 8 ч. до 20 ч. и без почивни и празнични дни. Следващото позвъняване от фирмите трябва да е не по-рано от два дни от първото, те нямат право да облепват снимки и афиши по домовете, както и да искат по-голяма сума от тази в първоначалното задължение и лихвите.

При неизпълнение на законовите разпоредби глобата е от 5 до 15 хил. лв. за физически лица, за еднолични търговци от 10  до 50 хил. лв.

От трибуната на Народното събрнаие министърът на икономиката Корнелия Нинова, която се ангажира с изработването на законопроекта, призова депутатите да отделят 15 мин, за да прочетат в секретното деловодство на парламента доклад на ДАНС за колекторските фирми. "Този закон не просто урежда правата на гражданите, които са изнудвани и репресирани, в него проблемът е описан като заплаха за националната сигурност", обясни тя. Според изчисленията на Нинова сивият сектор в този сегмент възлиза на над 4 млрд. лв.

Според ГЕРБ законопроектът е „една голяма лъжа“ и на практика защитава задължения, които се прехвърлят. От опозицията обърнаха внимание, че извън текстовете остават бързите и потребителските кредити от банките, което е над 70% от задълженията, които се препродават от колекторските фирми. Подобна критика отправиха преди време и от Асоциацията за защита на потребителите (АЗП). През април от организацията обявиха, че законопроектът съдържа лобистки предложения и действа и в посока осигуряване на господстващо положение на колекторските фирми на пазара за изкупуване на задължения.

От „Има такъв народ“ обявиха, че ще подкрепят законопроекта, но предложиха срокът за промени между първо и второ четене да бъде максималният - 28 дни, "за да се изработи добър за гражданите закон" и да се изчистят неточностите.

От "Възраждане" оспориха законопроекта и призоваха за приемане на закон за личния фалит.

Investor.bg припомня, че България продължава да бъде единствената държава в Европейския съюз, в която не са уредени законодателно проблемите при изпадане в неплатежоспособност на частноправните субекти, или т. нар.„личен фалит“. По темата от години се упражняват и политическите партии, а тя пък е пряко свързана със статута и механизмите на работа на колекторските фирми.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:41 | 14.09.22 г.
fallback