АЗП: Новият закон за колекторските фирми е подвеждащ

Обявените от Министерски съвет намерения за поставяне на фирмите за събиране на дългове в регулаторна рамка са подвеждащи. Внесеният от името на правителството в Народното събрание законопроект за колекторските фирми съдържа лобистки предложения. Това обявиха от Асоциацията за защита на потребителите (АЗП).

Според анализа на организацията с текста на чл. 2 от проекта на нормативния акт банките продължават да са извън обхвата на законопроекта, а това е проблем, защото на практика ипотечните и потребителски банкови кредити и задължения представляват основния дял от изкупените от колекторски фирми вземания.

От асоциацията твърдят, че законопроектът действа и в посока осигуряване на господстващо положение на колекторските фирми на пазара за изкупуване на задължения. „Чл. 3 и чл. 5 всъщност дават единствено на колекторите правомощия да изкупуват дългове, което ги превръща в монополисти на вторичния пазар за дългове. Така например потребителите и техните близки няма да имат право да изкупят задължението на по-ниската цена, на която кредиторът ще продаде на колектора. Това на практика е в колизия със свободната стопанска инициатива, гарантирана в чл. 19 от Конституцията ни. В допълнение тази колизия е налице и със Закона за задълженията и договорите в чл. 99, който дава на кредитора свободата да прехвърля вземания като задължен да уведоми за това длъжника“, обясняват от АЗП. 

Според асоциацията и заглавието на законопроекта е проблематично – „Закон за събиране на вземания по потребителски договори“. „С него ясно се заявява, че обхватът на този проектозакон се ограничава до комуналните задължения и потребителски кредити от фирми за бързи кредити“, коментират от огранизацията.

От АЗП припомнят, че България е задължена по силата на членството си в Европейския съюз да транспонира всяка директива в националното законодателство. „Вместо правителството да предложи закон, който в пълнота да отразява Директива (ЕС) 2021/2167“, която урежда именно дейността на колекторските фирми и функционирането на вторичния пазар на кредити, ни се предлагат поредните половинчати решения, обслужващи нечии интереси, пишат от организацията.

"В началото на годината вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова пое инициативата да сложи край на тормоза на колекторите и представи свой законопроект. Още тогава АЗП излезе със становище, че документът не включва банковия сектор и превръща тези фирми в монополисти при изкупуването на дългове, с което се ограничава стопанската дейност“, допълват от асоциацията.

Законопроектът вече премина обществено обсъждане, а според потребителската организация не е взето предвид нито едно от техните предложения.

Вицепремиерът Корнелия Нинова и председателят на КЗП Димитър Маргаритов целенасочено и системно не предлагат вариант, който да урежда в цялост колекторската дейност, а не само дребни части от нея (основно сметки за телефон, парно, вода и др.). Предложеният законопроект не посочва и ясни критерии, на които трябва да отговарят фирмите за събиране над дългове, което позволява заобикалянето на закона, категорични са от АЗП. 

От асоциацията припомнят, че миналата година една банка продаде пакет вземания в размер на над 433 милиона евро, който беше изкупен от една единствена колекторска форма. През 2019 г. са продадени от друга банка кредити на стойност 350 млн. лв. отново платени само от една колекторска компания.

От АЗП настояват законопроектът да бъде оттеглен, защото не покрива напълно дейността на колекторските фирми и не е насочен към цялостно регулиране на дейността им. Поправки между първо и второ четене не биха касаели промени по същество, което прави невъзможно вкарването и на банковия сектор в полето на този проектозакон, категорични са от организацията.

В момента законопроектът е разпределен за разглеждане на първо четене в парламентарните комисии. Миналата седмица Комисията по правни въпроси го отхвърли, което стана пореден повод за противоречия в управляващата коалиция. Текстът бе само обсъден, но след напускането на „Има такъв народ“ (ИТН) не бе гласуван поради липса на кворум.