Сравнението с другите убива радостта от живота

Изследователи от Университета Уоруик и Лондонското училище по икономика наскоро излязоха с още една ярка илюстрация на разделението Север-Юг в Обединеното кралство, пише колумнистът на Financial Times Раймър Ригби. Те установиха, че жителите на част от западния лондонски квартал Нотинг Хил плащат повече данък върху капиталовата печалба (CGT) от общото население на Ливърпул, Манчестър и Нюкасъл.

Вероятно една положителна страна на това е, че ако сте жител на Нотинг Хил, можете лесно да намерите хора като вас с голямо благосъстояние, с които да споделите неволите си с CGT в местната кръчма. Но то също така повдига интересен въпрос: хубаво ли е вашият съсед да е в същата категория като вас? Ако сте богат, по-добре ли е да живеете около себеподобни - или трябва да се социализирате с по-бедни от вас, които са по-загрижени за битовите си сметки, отколкото за CGT?

Това стана по-голям проблем през последните години. Богатството е силно концентрирано в определени градове. Проучване на Henley & Partners от 2023 г. показа, че Ню Йорк има 775 стомилионници (хора с богатство от над 100 милиона долара), докато района около Сан Франсиско и Лос Анджелис имат съответно 692 и 504. Лондон е четвърти с 388.

Не става въпрос само за градове. Места като Хамптънс, части от Котсуолдс в Обединеното кралство и райони на Южна Франция също са превърнати в поле на милиардерите. Наскоро беше съобщено, че общинската администрация на ексклузивния ски град Стиймбоут Спрингс, Колорадо, не може да привлече ръководител човешки ресурси, въпреки че предлага годишна заплата от 167 000 долара, тъй като тя не е достатъчна за закупуване на имот в курорта. Дори лекари, които можеха да си позволят да платят 1 милион за жилище, казаха, че биват надцаквани от купувачи в брой.

Не е нужно да сте социалист, за да мислите, че може би нещо не е както трябва, щом нито професионалисти с високи доходи, нито работници със средни заплати могат да си позволят да живеят близо до мястото, където работят. Стиймбоут Спрингс може да се рекламира като място за каубои и ски любители, но това е имидж, който не е актуален от десетилетия.

Разбира се, дори в 21-ви век не навсякъде има средища на свръхбогаташи. Обединеното кралство има само един град в топ 50 от списъка с милионерите на Henley&Partners. Германия, Франция и Италия имат само по двa. Привлекателни градове като Лион, Манчестър и дори Берлин не влизат в него. Необичайно е, че легендарният инвеститор-милиардер Уорън Бъфет все още живее в Омаха, Небраска - щатът от Средния запад има само трима милиардери, в сравнение с приблизително 100 в Ню Йорк.

Но дори и да сте обикновен милионер, трябва ли изобщо да живеете в богат анклав? Какви са плюсовете и минусите? Един от проблемите е, че се оказвате с изкривена представа за това какво се смята за богатство. Виждаме това в градове като Лондон и Сан Франсиско, където горният 1 процент по доходи рутинно се възприема за „средна класа“. Това може да се превърне в проблем, ако богатите влязат в управлението. Тъй като са заобиколени само от други богати хора, те ще са склонни да приемат, че всички са такива и ще правят политика за тези с нормални доходи, обобщавайки представата си за тях от своя собствен опит.

Това може също да доведе до липса на емпатия и определено не е рецепта за социално сближаване. Заобиколен от себеподобни, вие не само ще вярвате, че шестцифрените доходи са норма, но и че богатството е естествено, бедните са мързеливи, а данъците са кражба. Този ефект на ехо камерата е най-остър в Силициевата долина, където милиардери-либертарианци бодро заявяват, че проблемите на света могат да бъдат решени просто чрез използване на техния гений.

Но богатите квартали може да имат и някои предимства. Те обикновено имат по-добри училища, качествени ресторанти, по-ниска престъпност и т.н. Те също така гарантират, че жителите им не трябва да се притесняват, че се открояват като богатите хора в града.

Тогава е изкушаващо да се вярва, че животът в богат квартал може да е лош за обществото, но добър за жителите му. Това обаче не е непременно вярно.

Всъщност заобикалящото ви богатство може да ви направи по-малко щастливи, ако ви кара да възприемате собствения си статус като по-нисък. Проучване от 2021 г. на изследователи от Сингапурския университет по мениджмънт и Йейл установи, че „когато хората сравняват своето богатство с това на другите, има по-силна връзка между парите и щастието“.

Това е добре илюстрирано в биографията на Том Бауър от 2006 г. за изпадналия в немилост бивш медиен магнат Конрад Блек и съпругата му Барбара Амиел, в която наблюдател се шегува: „Не разбирам защо Конрад иска да бъде най-бедният богаташ в Америка.“ Блек, макар и обективно баснословно богат, се беше обградил с още по-богати хора и така постоянно се стремеше да навакса.

В такъв случай може би животът в Омаха (или Манчестър, Нюкасъл и Ливърпул) е ключът към богатството и щастието. Освен ако, разбира се, нямате силата на характера да не се сравнявате със съседите си в Нотинг Хил. Говорейки за проучването, което ръководи, Джасинт Тан, доцент по психология в Сингапурския университет по мениджмънт, използва цитат, често приписван на Марк Твен: „Сравнението убива радостта“.