Закон ще прекратява лоши практики за събиране на вземания по потребителски договори

Правителството одобри проект на Закон за събиране на вземания по потребителски договори, съобщи пресцентърът на Министерския съвет. Целта на законопроекта е да прекрати лошите практики в работата на дружествата за събиране на вземания, като въведе строги и ясни правила и ограничения, с които забранява натиска над гражданите.

Забранява се на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си.

Законопроектът цели да изсветли работата на колекторските фирми. Експертите на Министерския съвет, които са го подготвили, искат да се постигне и реален баланс между възможностите на кредиторите за търсене на задължения по законен, регулиран начин при защита на човешките права и достойнство на потребителите.

Досега няма защита на правата на потребителите в областта на събиране на вземания по просрочени потребителски договори, а общите правила за защита на потребителите са неприложими. Приемането на единни правила за дейността на дружествата за събиране на вземания ще осигури високо ниво на защита на потребителите и ще повиши тяхното доверие в сектора, аргументират се от Министерския съвет.

Със законопроекта се предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката и индустрията да могат да събират вземания от потребители.

Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания - капитал от 500 хил. лева и сключена застраховка „Професионална отговорност".

Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.

„С дългоочаквания Закон за колекторските фирми решаваме един дълго отлаган проблем, както и въпроса с дългогодишния тормоз и натиск върху хиляди потребители. Много пъти е правен опит този закон да бъде разглеждан в Народно събрание, но винаги се е препъвал. Допускам заради много съществени финансови интереси, тъй като става въпрос за оборот от около 4 млрд. лева", заяви на брифинг вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова.

Тя подчерта, че проектозаконът е по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията, но е внесен в парламента като първия изцяло нов закон на четворната коалиция. По думите ѝ проектът е предварително консултиран с четирите парламентарни групи от управляващото мнозинство, с множество потребителски организации, с омбудсмана.

Сред предимствата на новия закон Нинова посочи изискването ръководството на колекторските фирми да е с неосъждани лица и такива, срещу които не се водят наказателни дела.

Преди да пристъпят към каквото и да е действие, компаниите за събиране на вземания са длъжни да уведомят длъжника и да го поканят да изпълни доброволно задължението си. Длъжникът има право да оспори това търсене.

Представителите на колекторските фирми не могат да звънят от 20 до 7 часа, както и в почивни, и празнични дни. Следващото позвъняване трябва да се направи не по-рано от два дни, без облепване на обществени места - на домовете, блоковете с информация за техните задължения.

„И най-важното, колекторите нямат право да искат по-голяма сума от тази, която е в първоначалното задължение, т. е нямат право да начисляват онези много такси и комисиони, които събират за себе си и с които един дълг от 50 лв. става 500 лв. Само основното задължение и единствено лихвите за забавяне, които са законната лихва“, посочи Нинова.

Законът предвижда при неизпълнение при тези задължения да има сериозни санкции и глоби - глоба за физически лица от 5 хил. до 15 хил. лв., за юридически и еднолични търговци - от 10 хил. до 50 хил. лв.