"Галъп": Половината българи не вярват на медиите у нас за войната в Украйна

В контекста на руската инвазия влиянието на фалшивите новини у нас расте, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която достига до тях. Това са изводи от независим сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен сред 1003 пълнолетни българи между 2 и 10 юни 2022 г.

Войната в Украйна

58,8% от анкетираните българи в страната твърдят, че по-скоро не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, респективно привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна социална желателност, както и „скрита подкрепа“ за войната в Украйна, уточняват социолозите.

В същото време 50,7% намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна е тя за 25,9% от участниците, а останалите се колебаят. Данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би да се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция, коментират от социологическата агенция.

Тук най-възрастните хора реагират и с по-сериозно упование в медийната информация – което явно кореспондира с по-традиционни схващания. Според анализаторите това събужда и известна тревога за потенциалните нива на бдителност сред по-възрастните по отношение на потенциална дезинформация.  

Фалшивите новини

35% свидетелстват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви всеки ден или почти всеки ден. 24,1% споделят за фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11,3% - поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около една пета от отговорите показват колебание в определянето на честотата.

Сравнението с времето преди години ясно показва, че ако сега делът на свидетелствата за всекидневни фалшиви новини е 35%, той всъщност е нараснал с 12 пункта в сравнение с предишната регистрация. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и „сивата зона“ на онези, които не могат да определят. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а общественото възприятие за честотата на неговата поява расте.

Според социолозите осезаемото усещане за зачестяване на появата на фалшиви новини е достатъчно тревожен симптом.

Източниците на информация

Основен деклариран източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните посочват телевизията като източник номер едно. Веднага след това идват социалните мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% посочват като основен източник други сайтове в интернет. Далеч назад като основен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.

От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията закономерно се възприема обществената телевизия (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%). 

Като цяло българските медии са предпочитани пред чуждестранните – 39% казват, че българските медии са верен източник, докато 28,3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се – 32,7%.

Когато става въпрос за доверие сред публиката, обществените медии у нас като цяло явно успяват да „изравнят резултата“ на търговските медии и практически равни дялове от съответно по 33,8% и 35% избират единия от двата типа медия. Това е сериозна новина на фона на факта, че големите търговски медии имат осезаемо по-голям обхват и възможности. Националната телевизия и радио явно успяват да събудят усещане за достоверност на фона на пазарната логика, коментират от „Галъп“.

Допълнителен индикатор в тази посока е и потенциалното предпочитание по тип собственост на медиите – българската собственост се предпочита (35,5%) срещу чуждата (27,9%), като тук делът на колебание е най-осезаем (36,6%).