fallback

47-то НС ще се запомни с правителство, свалено с вот на недоверие, и решение за Северна Македония

Последният работен ден на парламента, който работи близо осем месеца, завърши с декларации на политическите сили без БСП и ДПС и без обща снимка на депутатите

11:51 | 02.08.22 г. 2

47-ият парламент ще се запомни с правителство за малко повече от седем месеца и решение относно процеса по присъединяване на Република Северна Македония (РСМ) към Европейския съюз в условията на военен конфликт в Украйна и спрени газови доставки от Русия.

Кабинетът, избран в средата на декември миналата година, беше свален с вот на недоверие на 22 юни. Така правителството на Кирил Петков стана първото, паднало след вот на недоверие, от началото на демократичните промени в България, припомня хронологията БТА.

Цената на коалицията

Разделителните линии в управляващата коалиция се оказаха искането за военна помощ за Украйна, решението за начало на преговорите на РСМ за членство в Европейския съюз, експулсирането на руски дипломати и служители, изборът на управител на БНБ, както и парите за пътностроителните фирми.

Два дни след вота на недоверие срещу правителството парламентът прие решение във връзка с евроинтеграцията на Северна Македония. В своя позиция Министерството на външните работи го определи като историческо и посочи, че то отваря пътя за присъединяване на западната ни съседка към ЕС при конкретни параметри.

Народното събрание успя със закъснение да приеме бюджета за тази година и няколко месеца по-късно да го актуализира, както и да закрие специализираното правосъдие.

Парламентарна история

Първото заседание на 47-ото Народно събрание беше открито на 3 декември 2021 г. по традиция от най-възрастния депутат, който в случая беше Силви Кирилов от "Има такъв народ".

Освен с много млад състав 47-ият парламент имаше и най-младия в новата демократична история на страната председател – 34-годишният Никола Минчев от "Продължаваме промяната".

В четвъртото за миналата година Народно събрание влязоха седем коалиции и партии - "Продължаваме промяната", ГЕРБ-СДС, ДПС,"БСП за България", "Има такъв народ", "Демократична България" и "Възраждане".

На 13 декември, след почти седем месеца на политическа нестабилност на фона на здравна и икономическа криза, новото редовно коалиционно правителство с премиер Кирил Петков положи клетва пред депутатите и заяви стремеж да бъде съставен "А" отбор на България, който да я изведе от кризите.

Едно от първите решения на парламента беше да наложи мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март, с което даде време на новия кабинет да анализира ситуацията и да предложи решение. Първоначално проектът за решение дойде от ГЕРБ-СДС, след спешно заседание на временната комисия за енергийната криза, пленарната зала прецизира срока на действие на мораториума – от 16 декември 2021 г. до 31 март тази година.

Рокади на върха в парламента

През юни председателят на парламента Никола Минчев беше свален от поста и се върна като редови народен представител от „Продължаваме промяната“. Мандатът като изпълняващ длъжността бе довършен от Мирослав Иванов, който малко преди това "оцеля" като заместник-председател на Народното събрание. Така и не се стигна до избор на нов титуляр на поста.

Отстраняването на Минчев беше предшественик на вота на недоверие към Министерския съвет.

Освобождаването му доведе до бурни протести на привърженици пред сградата на „Съединението прави силата“, в тях се включиха и премиерът Кирил Петков, както и представители на изпълнителната власт.

Кабинетът „Петков“ стана първият от новата ни демократична история, паднал след вот на недоверие. Решението беше гласувано на извънредно заседание на Народното събрание на 22 юни. Искането беше внесено от ГЕРБ-СДС, подкрепено от ДПС, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ „заради провала на правителството в сферата на публичните финанси и икономическата политика“.

Преговорите за нов кабинет – без резултат

След като проведе консултации с парламентарно представените партии президентът връчи първия проучвателен мандат за съставяне на ново правителство в рамките на 47-ия парламент на най-голямата по численост група – „Продължаваме промяната“. Въпреки опитите и изработената управленска и законодателна програма от партията не успяха да съберат необходимия брой от поне 121 народни представители за подкрепа и не предложиха проектокабинет, а номинираният за премиер Асен Василев върна на Румен Радев неизпълнен проучвателния мандат.

ГЕРБ-СДС отказаха да вземат втория проучвателен мандат.

Последния, трети мандат държавният глава връчи на „БСП за България“. Левицата обяви, че първо ще търси подкрепа за програмата, след това ще са разговорите за структурата и състава на правителството. Левицата и „Демократична България“ бяха на мнение, че кандидат-премиерът трябва да бъде излъчен отново от „Продължаваме промяната“, и предложиха Асен Василев.

Няколко дни по-късно „БСП за България“ върна неизпълнен проучвателния мандат, след като предложената от тях законодателна програма за срок от шест месеца отпадна от дневния ред на парламента. Президентът Румен Радев обяви, че коалицията завещава на бъдещия служебен кабинет хаос в енергетиката. По-късно пред журналисти лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че държавният глава е „част от тази група, която свали действащото правителство“.

Експулсирането на 70 руски дипломати и служители

Седмица след гласувания вот на недоверие и в хода на разговори за съставяне на ново правителство с мандат на „Продължаваме промяната“ премиерът Кирил Петков обяви, че България отзовава 70 дипломати и служители от посолството на Руската федерация в София. Това предизвика реакция от страна на БСП. Лидерът на партията Корнелия Нинова обяви, че спират преговорите за нов кабинет и ще ги подновят, ако Кирил Петков не е кандидат за премиер. На закрито заседание бяха изслушани министър-председателят в оставка и председателят на ДАНС.

На 30 юни от МВнР съобщиха, че посланикът на Руската федерация Елеонора Митрофанова е връчила вербална нота, с която в ултимативен тон се поставя искане за оттегляне до 12:00 часа на 1 юли на нотите за обявените за "персона нон грата" служители на руските задгранични представителства. В противен случай се заявява, че „пред руското ръководство безотлагателно ще бъде повдигнат въпрос за закриване на Посолството на Руската федерация в Република България“. Руската нота стана повод за свикване на извънреден председателски съвет на парламента с изслушване на външния министър Теодора Генчовска и ръководителите на службите, продължило до късно през нощта.

На следващия ден в обръщение към парламента вицепремиерът в оставка Корнелия Нинова поиска Народното събрание да приеме решение министърът на външните работи да отмени нотата за експулсирането на руските дипломати и служители. От "БСП за България" внесоха проекторешение във връзка с казуса, което обаче не беше разгледано в пленарната зала.

В началото на юли служителите на посолството на Руската федерация напуснаха страната.

Войната в Украйна

В първия ден на войната в Украйна българският парламент излезе с декларация, в която осъди грубото нарушение на международното право от страна на Руската федерация и посегателството срещу териториалната цялост чрез военна интервенция срещу Украйна.

Парламентът подкрепи партньорите и съюзниците си в EC и HATO при обсъждането на пакет от мерки, включително санкции, с цел деескалация на конфликта.

Кирил Петков призова от парламентарната трибуна българските депутати за обща позиция. На закрито заседание на парламента за повече информация бяха извикани външният, военният министър и представители на спецслужбите. Текстовете от декларацията бяха гласувани разделно, като този за санкциите беше приет със 192 гласа "за", 14 "против" и 21 гласа "въздържал се". Депутатите от "Възраждане" и един от "БСП за България" бяха "против", а 18 депутати от левицата и двама от "Продължаваме Промяната" се въздържаха.

От БСП осъдиха военните действия и нарушаването на принципите на международното право, но не подкрепиха въвеждането на санкции срещу Русия. От "Възраждане“ заявиха, че няма да подкрепят такава декларация, а санкции не бива да има в този конфликт, защото България ще понесе сериозни икономически щети.

През април, при посещението на министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в България, се заговори активно за предоставяне на военна помощ за Киев. От БСП заплашиха да напуснат коалицията, ако правителството вземе решение за износ на оръжие и боеприпаси за Украйна.

На 4 май, след над петчасови разисквания, парламентът одобри оказването на хуманитарна, финансова и военнотехническа помощ на Украйна, съобразно възможностите на България. "За" предложението на "Продължаваме промяната" гласуваха 200 депутати, „против“ бяха 16, а един се въздържа. „Против“ бяха от „Възраждане“.

В края на февруари премиерът обяви, че иска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев. Като аргумент Кирил Петков посочи, че негов военен министър не може да използва "операция" вместо думата "война" по повод на военните действия в Украйна и "няма право на собствена външна политика, особено по Фейсбук". На следващия ден парламентът освободи Стефан Янев, а на негово място избра Драгомир Заков – досегашен постоянен представител на България в НАТО.

Решението за Северна Македония

Темата за членство на Северна Македония (РСМ) в Европейския съюз доведе до нов обрат в отношенията между коалиционните партньори. Предложението на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз постъпи в средата на юни в Комисията по външна политика. На 24 юни със 170 гласа „за“, 37 „против“ и 21 „въздържал се“ парламентът прие решение, внесено от Христо Иванов, председател на парламентарната група „Демократична България“, с което на практика правителството в оставка на Кирил Петков получи мандат за вдигане на ветото на Северна Македония за начало на преговорите за членство в ЕС. Решението на парламента беше подкрепено от депутатите на „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС.

Условията в него за започване на преговорите на Северна Македони с ЕС са свързани с гарантиране вписването на българите в конституцията на зарадната ни съседна държава там, където са споменати други народи, и на равна основа с тези народи. Друго условие е да бъде ясно, че нищо в процеса на присъединяване не може да бъде тълкувано като признание от България на съществуването на "македонски език".

Сред условията беше поставено изискването в рамките на преговорния процес да се прави периодичен преглед на изпълнението на договора за добросъседство със Северна Македония и резултатите от него да се оповестяват. Министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска разясни, че приемането на Преговорната рамка и заключенията на Съвета на ЕС трябва да бъде предшествано от подписване на двустранен протокол по договора за добросъседство, който протокол беше подписан в София на 17 юли.

Новата КЕВР с председател за около шест месеца

Новата Комисия за енергийно и водно регулиране бе оглавена от Станислав Тодоров, избран от парламента на 9 февруари, по предложение на „Продължаваме промяната“. Той смени на поста дългогодишния ѝ председател Иван Иванов.

Само шест месеца, след като застана начело на регулатора, на 27 юли Конституционният съд обяви избора на Тодоров за противоконституционен. Съдът бе сезиран от ГЕРБ-СДС. Така Комисията остана без ръководител, а битовите потребители и бизнесът се оказаха пред реалната опасност да няма утвърдени цени на тока, парното и ВиК от август. Едно от последните решения на депутатите беше да върнат на поста предишният председател на КЕВР Иван Иванов до избора на нов от следващия парламент.

Изборът на управител на БНБ

И 47-ият парламент не успя да избере управител на БНБ, след като двама от коалиционните партньори предложиха свой кандидат за поста. В битката за гуверньор на централната банка влязоха Андрей Гюров, председател на парламентарната група „Продължаваме промяната“, и Любомир Каримански, председател на комисията по бюджет и финанси – от „Има такъв народ".

Любомир Каримански остана единствената кандидатура след оттеглянето на Андрей Гюров, но бе подкрепен единствено от „Има такъв народ“ и ДПС.

Казусът с пътностроителните фирми

Избраният от квотата на „Има такъв народ“ вицепремиер и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов обвини управляващите от „Продължаваме промяната“, че превръщат казуса с ремонта на пътищата в заложник на решението за избора на шеф на БНБ и се включи в протеста на пътностроителните фирми. След неуспешната процедура за избор на управител на БНБ парламентът все пак реши на пътните фирми да бъде отпусната половината от сумата за ремонт и поддръжка на пътищата, или около 600 млн. лева.

Актуализация и бюджетни разходи

В края на февруари тази година, вместо в края на предходната, Народното събрание прие Закона за държавния бюджет за 2022 г. след поредица от удължени заседания, от които едно среднощно.

На извънредно заседание депутатите одобриха бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за тази година. Народните представители решиха от 1 април детските градини да станат безплатни, както и да се увеличи обезпечението за отглеждане на дете до навършване на две години.

Минималната работна заплата стана 710 лева. Още при приемането на бюджета управляващото мнозинство заговори за актуализация в средата на годината.

В края на юни тя беше приета заедно със спешен пакет от антикризисни мерки, с който да се намалят негативните последствия от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса.

С поскъпването на стоките от първа необходимост беше мотивирано значително по-високо увеличение на пенсиите от планираното с първоначалните разчети. С увеличението от 1 юли минималната пенсия стана 467 лв., като в нея влезе и ковид добавката в размер на 60 лева. Социалната пенсия се вдигна от 170 лв. на 247 лв. Бяха приети нула процента ДДС за хляба и брашното, както и по-високи данъчни облекчения за семействата с деца и отстъпки за горивата, включително за бензин и дизел. Всички граждани до края на годината ще могат да се възползват от отстъпка в размер на 25 ст./л за масовия бензин, дизел и пропан бутан. ДДС за парно, топла вода и природен газ за битовите потребители беше намален на 9% за срок от една година. Приети бяха и компенсации за бизнеса заради скъпия ток.

Закриването на специализираните съдилища

Закриването на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури стана окончателно факт през април след приети промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

В съответствие с тях съдиите в тези звена трябваше да бъдат преназначени, висящите дела да продължат пред същите състави, но в Софийския градски съд, а делата срещу организирани престъпни групи – в окръжните съдилища по места. Промените в закона сложи край и на кариерните и финансовите бонуси за членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него.

Арест на бившия премиер Бойко Борисов

На 17 март малко след 21:00 ч. МВР обяви, че в страната тече мащабна операция заради обявените от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши 120 сигнала за престъпления в България. В рамките на акцията бяха задържани лидерът на най-голямата опозиционна партия в парламента и бивш премиер Бойко Борисов, финансовият министър в два от кабинетите на ГЕРБ Владислав Горанов, пиарът на партията Севделина Арнаудова.

Вечерта Борисов беше изведен от дома си и отведен в Главната дирекция "Национална полиция", където беше задържан за 24 часа, а посоченото от полицията основание е изнудване. Тримата бяха освободени на следващия ден, без да им бъде повдигнато обвинение. По официална информация следствените действия са извършени в условия на неотложност, т.е. без необходимост да се уведомява прокуратурата и без да се иска предварително разрешение от съда. Сийка Милева, говорител на главния прокурор, тогава заяви, че държавното обвинение досега не е уведомено за случая.

През април Софийският районен съд постанови, че експремиерът е задържан незаконосъобразно и в момента на задържането му не са били събрани никакви доказателства, че е извършил престъпление. От ГД „Национална полиция“ обявиха, че ще обжалват решението на Софийския районен съд.

Последният работен ден на 47-ото Народно събрание завърши с декларации от парламентарната трибуна на всички политически сили без "БСП за България" и ДПС и без обща снимка пред сградата.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:44 | 14.09.22 г.
fallback