Кой ще се възползва от актуализацията на бюджета?

През изминалата седмица на портала за обществени консултации беше публикуван проектът на постановление на МС, с което ще се похарчи по-голямата част от допълнителните бюджетни разходи за 2013 г., гласувани неотдавна от парламента с актуализацията на бюджета. Постановлението разписва за какво ще бъдат изхарчени 249 млн. лева от допълнително гласуваните разходи за 286 млн. лева, т.е. то не изчерпва всички допълнителни разходи, а най-вероятно ще бъде последвано от други постановления на Министерски съвет в следващите месеци.

Най-голямото единично перо са 85,6 млн. лева в енергетиката, които ще бъдат насочени към НЕК с цел облекчаване на тежестта за потребителите на ток от надбавките за зелена енергия, когенерации и дългосрочни договори. Тук изненади няма – парите се планира да дойдат от трансфер от министерството на околната среда и от продажба на квоти за въглеродни емисии.

От разбивката на останалите разходи за 163 млн. лева се вижда, че голяма част от разходите не могат да се причислят нито към целта за разплащане на държавата с бизнеса, нито към тази за подпомагане на уязвимите групи. За някои от новите разходи важността и спешността  им, предвид включването им в актуализацията на бюджета, също са изключително спорни. 

Всъщност към целта за подпомагане на уязвими групи може да се причисли само допълнителният бюджет на министерството на труда и социалната политика, а именно 40 млн. лева. От тези 40 млн. лева по-голямата част ще се използват за интеграционни добавки и помощни средства за хората с увреждания (17,4 млн. лева), както и за увеличаване на месечната помощ за семейства с деца с увреждания и разширяване на броя на подпомаганите по Закона за семейните помощи за деца (14,4 млн. Лева).

По-рано от МТСП бяха обяснили, че бюджетът за интеграционни добавки за хората с увреждания за тази година и занижен и съответно не е достатъчен за цялата година. Също така при гласуването на актуализацията в парламента стана ясно, че се увеличава месечната помощ за деца с увреждания от 189 на 217 лева, като за тази година (считано от август) ще са необходими около 3 млн. лева.  По втората точка, увеличаване на броя на подпомаганите по закона за  семейните помощи за деца, не става ясно обхватът на кои помощи ще бъде разширен и при какви условия, но може би това ще бъде изяснено при предстоящото гласуване на постановлението  в МС.  

Въпросът с тези допълнителни социални помощи не е в конкретната им цел, а в това, че за пореден път държавата се ангажира с увеличаване на плащанията към големи групи хора в момент, в който няма откъде да набави необходимия за целта ресурс. Дълговото финансиране на нереформирани социални системи е изключително дълбок трап, който родната икономика може и да не успее да прескочи.  

Най-голямото перо, което може да се причисли към тази многократно повтаряна цел на актуализацията на бюджета представлява 23 млн. лева, дължими по договор за софтуер с Майкрософт. Друго значително перо са задълженията на министерството на вътрешните работи към доставчици (10 млн. лева). Спор няма, че държавата като договорен субект трябва да се издължава към външните си доставчици. Въпросът с огромните суми, дължими и плащани ежегодно на Майкрософт е от друго естество, а именно – защо администрацията, предвид ограничения ресурс, с който разполага, не предприеме целенасочена политика за постепенно преминаване към софтуеър с отворен код вместо ежегодно да харчи десетки милиони за софтуерни лицензи?