Филтрирането на хазартните сайтове ще остане

Лобистки ли са промените в Закона за хазарт спориха в Народното събрание депутатите на първо четене на законопроекта, внесен от Йордан Цонев от ДПС. Гласуването на промените в закона беше отложено за следващата седмица по предложение на депутата от БСП Александър Паунов. 

При представянето на своето предложение Йордан Цонев обясни, че промените се налагат заради неясната регламентация на онлайн залаганията. След влизането на промените, предвиждащи по-строг регистрационен режим, за една година у нас има само един лицензиран онлайн букмейкър. Отблъскващ обаче е неконкурентният данък от 15% от оборота на онлайн компаниите.

Затова и предложението е за коренна промяна - еднократна такса в размер на 100 хил. лева и с 20% да бъде облагана разликата между приходите от залози и изплатената на печалба. Очакванията са, че това ще окуражи повече букмейкъри да се регистрират и това ще повиши приходите от хазарт.

По време на дебатите се появи идеята да не се въвежда тази усложнена структура на облагане, а просто да бъде намалена ставката. Предложението дойде от бившия директор на Националната агенция по приходи (НАП) Красимир Стефанов, сега депутат от ГЕРБ, който уточни, че новите правила предвиждат три плащания – еднократната такса, облагането на разликата между залози и печалби, както и корпоративен данък, ако компанията е на печалба в края на годината.

Според него законът намалява контрола на данъчните и го прехвърля към Комисията по хазарта, която обаче няма административен капацитет да следи всички хазартни игри.

Част от предложенията са разумни и ще бъдат включени между първо и второ четене на закона, призна вносителят Цонев. Той посочи, че една от мерките, която ще бъде върната е филтрирането на сайтовете, макар и в момента то лесно да може да бъде преодоляно. Ще бъдат използвани и европейските технически системи за контрол, а не локалните в България, защото не дават резултат.

Той отхвърли и обвиненията на ГЕРБ, че текстовете са в полза на хазартни компании, както и опасенията, че промените дават възможност на непълнолетните да играят хазарт. 

По време на дискусията в пленарната зала Ирена Соколова от ГЕРБ посочи още, че текстовете не са обсъдени със заинтересованите страни и  допълни, че хазартът образува зависимост и според нея няма заложени социални мерки за предотвратяване на този сериозен проблем за обществото.

Според Станислав Иванов пък новият закон няма да доведе до увеличаване на приходи от хазарта в хазната, а ще накара повече онлайн и „офлайн“ оператори да преминат в сивия сектор. „Намаляването на изискванията няма да доведе до увеличаване на приходите от онлайн хазарта“, категоричен беше той.

Депутатът от „Коалиция за България“ Георги Кадиев също посочи липсата на достатъчно становища по закона, особено от Агенцията за закрила на детето. В законопроекта е записано още, че за лиценз могат да кандидатстват компании, чиито сървъри са регистрирани на територията на ЕС или Швейцария. „Сървърите на повечето компании са на британския Остров Ман, който обаче не е част от общността“, посочи още Кадиев, отбелязвайки нуждата от прецизиране на текстовете.

Той препоръча още и увеличаване на еднократната такса, която да бъде компенсация за евентуални загуби за фиска.

За загуби от 22 млн. лева предупреди и депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова. Според нейната позиция либерализирането и премахването на контрола ще доведе до намалява не приходите за хазната. Промените обаче намаляват защитата на потребителите и увеличава възможностите за реклама на хазартния бизнес.

Намаляването на данъчните приходи ще бъде преодоляно, защото повече хазартни компании ще бъдат лицензирани да извършват дейност у нас, коментират вносителите на законопроекта.