100 хил. лв. ще е еднократната такса за хазартна дейност

100 хил. лв. ще е еднократната такса за хазартна дейност. Това решиха депутатите от парламентарната бюджетна комисия, които гласуваха на второ четене законопроекта за изменение на Закона за хазарта.

Таксата за хазарт остава двукомпонентна - еднократно 100 хил. лв. за издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност и променлива част в размер 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби за игри.

Еднократната такса да бъде 250 000 лв., бе предложил Георги Кадиев. Днес той отчете, че не е предвидил, че тази такса ще се дължи за всеки вид игри, които един оператор организира и някой ще трябва да плати четири или пет лиценза. Затова Кадиев се коригира  - таксата да остане 100 000 лв., но да се дължи на всеки 3 години.

Ние сме избрали вариант над средното за Европа, но може да помислим тя да се дължи не еднократно, а на всеки три години, каза председателят на комисията Йордан Цонев.

Представители на бизнеса казаха пред комисията, че операторите са "златни кокошки" за бюджета. Менда Стоянова им опонира, че "златните кокошки" са хората, които залагат.

Депутатът Румен Гечев каза, че нетрудови доходи като печалбите от залагания не трябва да се изключват от данъчно облагане. Цонев му обеща предложението да бъде обсъдено. "Нямам нищо против, ако спечеля 5 млн. лв., да платя данък 10%", каза Гечев.

Депутатите влязоха в дебат дали законът няма да бъде заобиколен по отношение на задължението на хазартните оператори да правят вноски в доброволно създадени организации на територията на България за превенция и лечение на хазартна зависимост. Организаторите на игри ще внасят всяка година между 5 хил. и 50 хил. лв. в зависимост от вида залагания.

Йордан Цонев заяви, че категорично с това ще се занимава неправителственият сектор. Хазартните оператори няма да могат да участват в управлението на тези организации.

Цонев коментира още, че никой в България никога не е говорил за превенция на хазартната зависимост, според него разпоредбите в тази област са ясни. В проекта се предвижда организациите по превенция да се отчитат към Комисията по хазарта и пред организаторите на хазартни игри, които ги финансират.

Георги Кадиев отбеляза, че в някои държави има организации, които решават споровете между оператора и играчите. Нещо като арбитражен съд, поясни депутатът.

Цонев му обясни, че с проекта се прави опит да има арбитър в сектора, който да се занимава с превенция на хазартната зависимост. Практиката ще покаже дали в бъдеще ще създадем арбитражен орган, ако се наложи. Може и да се наложи, прогнозира той.

Депутатите дебатираха и дали филтрацията на сайтове без лиценз да отпадне.

Филтрирането на страници на оператори без лиценз остава в законопроекта, обясни Цонев, но онлайн операторите ще имат шест месеца срок, за да се пререгистрират.  Ангел Ангелов от Българската асоциация на развлекателни игри изтъкна, че в резултат на съдебно решение филтрацията би трябвало да отпадне.

„Аз категорично съм против филтрацията да отпадне“, опонира Цонев и допълни, че трябва да има глоби и санкции.

Текстът за филтрацията на сайтовете в резултат на дебата в комисията ще се промени така: „Целият режим на филтрация остава, той ще действа и сега. Само този, който подаде документи за лиценз след 1 януари, отпада от "черния" списък на сайта на комисията по хазарта, докато излезе решението за лиценз“, разясни Цонев.

Тъй като текстът тепърва ще се пише, ще бъде приет "на подпис" в зала.

Депутатите приеха на първо четене и законопроекта за създаването на фискален съвет, както и изменения в Закона за кредитните институции, който въвежда от 1 януари в българското законодателство евродиректива и регламент за капиталовите изисквания, както и разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала ("Базел III").