Как да се реши проблемът с недостатъчното финансиране на културния сектор?

„Културният сектор изкарва почти 4% в рамките на БВП на страната, а получава от бюджета едва 0,5%. Това е очевидна несправедливост, ето защо Националната стратегия за култура ще предложи вариант за преструктуриране на бюджетната процедура“, разкри директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева.

По думите ѝ трябва да се спре използването на установени разходни тавани, каквито има в момента, а да се обърне внимание на реалния икономически принос на сектора.

„Въпреки че в последните две години и в рамките на тази се очаква растеж на БВП, нашият процент не помръдва. Не можем да се върнем на нивата дори от 2008-2009 г.“, допълни тя.

Припомняме, че парламентарната комисия по култура и медии беше единствената, която отхвърли предложения за 2014 г. бюджет. Причина за недоволството се оказа фактът, че бюджетът на Министерството на културата за тази година е с почти 2 млн. лева по-малък от този за предходната.

Според Диана Андреева финансирането на българската култура е изключително несправедливо. Това се откроява на фона на данните за повишаващата се добавена стойност, която секторът носи на икономиката на страната. Андреева нарече това „откровен фискален цинизъм“ към българската култура и призова за премахването на „разходните тавани“.

Директорът на Обсерваторията по икономика на културата се позова на последното изследване на изкуствата, културните, творческите индустрии и културния туризъм, за да подчертае, че икономическият принос на сектора показва оптимизъм през последните две години, дори и след тежкия сблъсък с икономическата криза. Според нея секторът не е маргинален, а приносът му към икономиката на страната показва огромен потенциал за развитие, стига в него да се инвестира адекватно.

Андреева подчерта, че липсата на икономическа стратегия в страната пречи секторите, които имат необходимия потенциал, да бъдат изведени като национален приоритет, а в това число влиза и културата. Според нея всичко това се случва на фона търсенето на нови двигатели на икономическия растеж. Въпреки това правителството все още не е видяло такива възможности в сектора.

Естония например е извела културния сектор като нов двигател на икономиката след като се уверила в неговия принос, допълни Андреева.

В тази връзка тя призова да бъде предложена нова бюджетна техника, която да отговаря на постиженията на сектора. Според нея по този начин културата няма да се сблъска отново с бюджет, който е недофинансиран.