Обсъжда се възможността вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) да получат частичен достъп до всички депозити, заяви министърът на финансите Румен Порожанов пред bTV.
"Търсят се възможности в рамките на ликвидността на банката да се даде достъп до всички депозити – както гарантираните до 196 000 лв., така и негарантираните. Въпросът е да се изчисли каква сума могат да изтеглят вложителите. Тя ще бъде в рамките от 500 - 1000 лв. Целта е хората, които имат малки вложения, да ги изтеглят и да спадне напрежението. Този процес ще е един добър сигнал", смята Порожанов.
Според него решение за това може да бъде взето през септември, но това е в компетенциите на БНБ.
По повод съдбата на КТБ той заяви, че служебното правителство препоръчва поставената под особен надзор банка да бъде спасена без намесата на публични средства, а чрез акционери и кредитори, които да я капитализират и да създадат ликвидност.
Порожанов смята, че от ситуацията трябва да се излезе с пазарни инструменти – капитализация и създаване на ликвидност от страна на акционери, инвеститори и кредитори, без намеса на публичните финанси или намеса само в краен случай.
Запитан дали банката ще бъде спасена, или ликвидирана, той отговори, че това зависи от БНБ. „Нашето желание е тя да заработи и да не се стигне до изплащане на депозити и загуба на средства за предприятията“, отговори финансовият министър.
Правителството не решава съдбата на банката, припомни той. В момента се извършва оценката и след нея ще се прецени какви мерки трябва да бъдат предприети, подчерта финансистът.
На въпрос има ли дупка от над 5 млрд. лв. в банката Порожанов отговори: „Надявам се да няма, но с такива данни ние не разполагаме. Сигурно има загуба на ликвидност от определени действия и преоценка на кредитния портфейл, но ние препоръчваме да има предложения на инвеститори, които да спасят банката", допълни той и припомни, че БНБ е поканила основните акционери да спасят банката.
Министърът заяви, че законът дава възможности за търсене на оздравителни решения „и ние трябва да се възползваме от тях“.
По повод тридневна визита на експерти от Европейската комисия, които имаха конфиденциални срещи със служебното правителство, Поржанов обясни, че делегацията е била поканена от него при встъпването му в длъжност.
С широк спектър от експерти, включително и от ЕЦБ, е обсъдена и банковата паника (която засегна и ПИБ), стана ясно от думите на Порожанов.
„В рамките на предоставената ликвидна подкрепа на банковата система, изискването е да се внесе план за преструктуриране, чийто срок изтича днес. Този план вече е предоставен от банката, която е получила ликвидната подкрепа, и ще го предоставим до края на деня на ЕК. Планът ще бъде разглеждан поне два месеца, след което се очаква да бъде одобрен от комисията. Това е план за преструктуриране, като срокът за връщането на ликвидната подкрепа, съгласно плана, одитиран от БНБ, е 18 месеца".
С думите си министърът опроверга грешните интерпретации, че подобна ликвидна подкрепа трябва да се върне през ноември тази година.
Той припомни, че и в момента банковата ни система е с висока ликвидност.
За България много сериозен е проблемът с дефлацията, заяви още Порожанов. Понижението на цените в страната като цяло създава проблем за икономиката от гледна точка на конкурентоспособността на вътрешния и външния пазар. Създава се и проблем за публичните финанси, защото разчетеният БВП, който в момента 81,6 млрд. лв., след отчитане на дефлатора в края на годината може да е под 80 млрд. лв., подчерта финансовият министър.
Служебното правителство ще предложи на следващото НС да актуализира бюджета заради неизпълнението на приходната част, потвърди още веднъж Порожанов. Той още веднъж обвини правителството „Орешарски“, че е правило допълнителни разходи на базата на надценените приходи.
Запитан колко ще е „дупката“ в бюджета в края на годината, Порожанов каза, че очакваният дефицит, който към момента е 1,8% от БВП, може би ще достигне на касова основа между 2,5 – 2,7% от БВП. Според Порожанов дефицитът ще остане под 3 на сто, ако не се наложи някаква публична подкрепа за банковата система – по-конкретно за КТБ.
Финансовият министър заяви още, че непоследователната и непазарна политика на ДКЕВР е създала огромни дефицити в енергийния сектор. Социално слабите ще бъдат компенсирани за увеличената цена на тока, обеща обаче той.
По отношение на назначението на Ваньо Танов за шеф на Агенция „Митници“ министърът заяви, че лично той е предложил Танов, за да заработят системите за контрол.
Освен това стана ясно, че заради руското ембарго за внос на селскостопански продукти, суровини и хранителни стоки Порожанов и агроминистърът Васил Грудев ще обсъдят мерки за затягане на контрола върху вноса на плодове и зеленчуци в България.
16:25 | 12.09.22 г.