Служебният кабинет поиска актуализация на бюджета

Заради надценените приходи и замразените евросредства служебният кабинет готви актуализация на бюджета. Ремонтът ще бъде предложен на следващото Народно събрание, независимо дали ще бъде сформиран кабинет. Това стана ясно от изявление на финансовия министър Румен Порожанов пред медиите след заседанието на Министерски съвет.

„Няма да избягаме от актуализацията, която ще представим на следващото Народно събрание“, каза Порожанов.

Надценените приходи и двете замразени европрограми „Околна среда“ и „Регионално развитие“ са най-значимите фактори, които влияят на „дупката“ в бюджета, посочи той.

От представените данни стана ясно, че служебният кабинет тръгва към ремонт на бюджета, като актуализацията ще бъде предложена на следващото Народно събрание след изборите на 5 октомври.

Целта на правителството обаче ще е при актуализацията дефицитът да не превиши 3%, в противен случай България влиза в процедура по свръхдефицит и специален мониторинг от страна на Еврокомисията.

На днешното заседание на правителството Порожанов е представил доклад за изпълнението на Консолидираната фискална програма към 31 юли 2014 г.

Дефицитът по Консолидираната фискална програма (КФП) към края на юли 2014 г. е в размер на 1,147 млрд. лв. (1,4% от БВП) при планиран за цялата година дефицит от 1,472 млрд. лв., или 1,8% от БВП.

Спрямо същия период на предходната година дефицитът по КФП се влошава с 1,2 процентни пункта. Това е резултат от изпреварващия ръст на разходите, включително и по европрограмите, замразените плащания по „Околна среда“ и две оси на „Регионално развитие“, изоставането в изпълнението на данъчните приходи спрямо планирания ръст за 2014 г., се посочва в отчета на финансовото министерство.

Формираният към края на юли дефицит от 1,147 млрд. лв. се дължи на дефицит в националния бюджет – 647 млн. лв., и дефицит по европейските средства малко над 499 млн. лв. Заради блокираните програми България има заявени, но невъзстановени от ЕК разходи за 480 млн. лв., каза още Порожанов.

По отношение на планирането той обясни, че само в рамките на КФП заложените приходи са с 2 млрд. лв. повече от отчетените през 2013 г. Залагането на надценена приходна част води до разходна част, която дава възможност да се изразходват средства по най-различни направления, например Публичната инвестиционна програма за растеж на регионите в размер на 500 млн. лв., в рамките на планирания дефицит, отчете финансовият министър.

Към края на юли обаче изпълнението на КФП показва с 1% преизпълнение на приходите спрямо 2013 г., но разходите са със 7,2% по-високи, или 1,2 млрд. лв., което директно рефлектира към дефицита за седемте месеца.

„Във всички случаи при положение че е заложен ръст на БВП около 1,8%, залагането на ръст на данъчните приходи с 11% повече от 2013 г. няма как да се обясни от никакви алгоритми и мерки за събираемост“, коментира Порожанов.

Той отчете още намаление на приходите от косвени данъци към края на юли със 77,3 млн. лв. спрямо същия период на предходната година.