След четиричасово заседание временната комисия по бюджет и финанси прие решение, с което на практика се оздравява поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка (КТБ). С текста отпада т. нар. автоматизъм, при който в момента централната банка е задължена да отнеме лиценза на банка, чийто собствен капитал е отрицателен.
В срок до 6 ноември парламентът трябва да приеме изменения в Закона за кредитните институции, с които да се задължи Българска народна банка (БНБ) да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, пише в решението. To бе прието с мнозинство, но без гласовете на депутатите от БСП.
От социалистическата партия са категорично против да се продължава да се търси вариант за оздравяване. Според Румен Гечев от месеци е ясно, че "няма инвеститор, който да дойде и да налее няколко милиарда" в банката.
Също до тази дата Народното събрание трябва да приеме и законодателни изменения, които да гарантират изплащането на гарантираните депозити според европейското право.
Министерският съвет заедно с БНБ и КФН следва да извърши анализ на законодателството и да внесе в НС законодателни изменения, гарантиращи ефективността на банковия надзор.
Решението предвижда още и наемане на международна фирма, която да проследи изгубените пари в КТБ.
Според сега действащото законодателство КТБ трябва да бъде обявена в несъстоятелност веднага след осчетоводяването на данните от одиторския доклад и след това БНБ трябва да отнеме лиценза ѝ.
"Все още има интерес от потенциални инвеститори към оздравяването на КТБ", заяви по-рано по време на изслушването пред временната парламентарна комисия подуправителят на БНБ Калин Христов.
Това са виенският фонд EPIC, Оманският фонд и консорциум, създаден на 22 септември, който желае да рекапитализира банката. Проблемът е, че тези институции очакват държавна помощ, а БНБ нито може да реши, нито одобри подобна помощ.
От своя страна другият подуправител Димитър Костов обясни, че оздравяването на банката ще струва най-малко 6 млрд. лв – липсващите 4,22 млрд. лв, както и още няколко милиарда лева под формата на ликвидна подкрепа, която да убеди вложителите, че банката има достатъчно пари.
Очаква се ефектът от фалита на институцията да бъде по-малко от 0,5% от икономическия ръст на страната, стана ясно по време на изслушването.
Без сериозен дебат комисията прие и проекта за промяна на Закона за кредитните институции, предложен от депутатите Делян Пеевски и Йордан Цонев. Този законопроект обаче не беше подкрепен от Реформаторския блок и БСП.
Развитието на казуса КТБ можете да следите тук
Свързани компании:
06:54 | 10.09.22 г.