Разширяват се правомощията на Управителния съвет на ФГВБ

Депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси приеха промени в Закона за банковата несъстоятелност, предложени от Реформаторския блок, с които се разширяват правомощията на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

На практика обаче се намаляват правомощията на председателя на Фонда, който в момента еднолично може да одобрява бюджета по разноските в производството по несъстоятелност на банките и програмата по осребряване на тяхното имущество.

Според вносителите малка част от правомощията на Фонда, и то не най-важните, са предоставени на управителния съвет (УС), а останалите - на председателя. Така той одобрява еднолично бюджета за разноските в производството по несъстоятелност и програмата за осребряване на имуществото на обявената в несъстоятелност банка, посочва се в мотивите към законопроекта. 

Извънредните разходи могат да са рискови и е добре да се разрешават от Управителния съвет. Необходимо е да се има предвид и размерът на банката, подчертават вносителите.

Интересът на обществеността към работата на Фонда ще бъде изключителна, поради което колективното обсъждане, публичността и вземането на решения по посочените по-горе въпроси ще минимизира рисковете от вземането на еднолични решения, посочва се още в мотивите на Реформаторския блок.

С цел гарантиране на по-ефективен контрол и публичност върху дейността на синдика, одобряването на ежемесечния бюджет следва да става от колегиален орган, а не еднолично от председателя на фонда. Предвижда се и засилване на отчетността на председателя пред Управителния съвет, както и по-голяма публичност и отчетност на Фонда пред Народното събрание.

С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се променя и Законът за гарантиране на влоговете в банките в частта, в която се определя формирането на Управителния съвет на Фонда. По сега действащата нормативна уредба петчленният Управителен съвет се формира от представители, излъчени от Министерски съвет, БНБ, Асоциацията на търговските банки, като двама от членовете се определят съвместно от БНБ и Министерския съвет. Реформаторите предлагат само един от членовете да се определя от БНБ и правителството, а другият да се избира от Народното събрание.