Разходите на общините за услуги се увеличават

Разходите на общините за предоставяне на услуги на гражданите се увеличават през последните години, но не е ясно дали те стават по-ефективни и дали хората са по-доволни от тях. Това е изводът от изпълнението на програмата за децентрализация за миналата година, която прие кабинетът, отбелязва в днешния си брой в. „Сега“.

"Крайният резултат от реформата към децентрализация е да се предоставят по-ефикасни услуги на гражданите, отговарящи на техните потребности", пише в документа. През 2014 г. разходите за администриране на услуги на човек са били средно 78 лв., а година по-рано - 73 лв. Преди 4 г. услугите са били още по-евтини - 68 лв. В отчета за изпълнение на програмата обаче и дума не се отваря дали увеличените разходи са довели до по-добри услуги.

В същото време като дял от общинските бюджети разходите за предоставяне на услуги не са се променили и през последните години са около 90%. В София например бюджетът на общината без европейските средства е 850 млн. лв. От тях около 300 млн. лв. са от държавата. От останалите 100 млн. лв. са за инвестиции и всичко друго е за предоставяне на услуги, обясни зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов.

Мерило за ефективността на услугите са няколко параметъра - водоснабдяване, канализация и озеленяване. За всички тях обаче липсват данни за 2014 г., въпреки че отчетът е за нея.

Разходите на общините за озеленяване през 2009 г. са били 46,6 млн. лв., като на жител са се падали по 6,20 лв. През 2010 г. спадат на 39,9 млн. лв. (5,3 лв. на жител). През 2011 г. разходите рязко се повишават отново до 46,6 млн. лв., а следващите две години са 46,1 млн. лв.

От данните за 2013 г. става ясно, че по отношение на водните услуги общините не се справят и няма подобрение. Така например по отношение на достъпа до вода в Неделино процентът е 67, а в 166 общини - 100%. 65 общини пък нямат никаква канализация, а 16 имат 100% изградена водна инфраструктура.

Пълният провал на децентрализацията се потвърждава и от продължаващата зависимост на местната власт от държавата. От данните става ясно, че субсидиите продължават да са основен приход и дори през 2014 г. са стигнали нивата отпреди кризата. Заради нея те постоянно намаляваха през последните години.

Така например през 2010 г. те бяха намалени с 400 млн. лв., през 2011 - с още 60 млн. лв. През 2013 г. настъпва раздвижване и приходите на общините се увеличават с 360 млн. лв., като 208 млн. лв. от тях са от трансфери.

През 2014 г. бюджетите на местните власти се повишават с 590 млн. лв., от които трансферите са 410 млн. лв. и така се стигат предкризисните нива, се посочва в отчета. Общо трансферите към общините са 3,1 млрд. лв. през м. г., а собствените приходи са 1,8 млрд. лв.

"Това са финансовите ресурси на общините, които се предоставят от държавата за допълване на техните приходи и намаляване на междуобщинските различия в приходния им капацитет. Делът на тези приходи и особено начинът на предоставяне говорят за финансовата зависимост на общините от държавата", се посочва в отчета.

Държавните субсидии сформират 56,6% от всички приходи на общините. Те получават тези средства за делегираните от държавата дейности, изравнителна субсидия, за зимно почистване и капиталови разходи. Увеличение има при парите за зимно почистване - от 10 млн. лв. през 2007 г. на 19 млн. лв. през м. г.

Парите, които държавата дава за капиталови разходи, пък се отпускат без лимит и правила и това не създава условия за дългосрочно планиране, отчита докладът. Така например през 2014 г. са разчетени 121,9 млн. лв. за общините, а според отчета са дадени 439 млн. лв., като 60 млн. лв. са за изграждане на общински пътища.

Програмата за децентрализация беше широко прокламирана от финансовия министър Симеон Дянков в първия кабинет на ГЕРБ, но голяма част от нея все още е само на хартия. Основен акцент в нея беше да се намери начин общините да са по-самостоятелни и да имат повече приходи. Една от най-популярните идеи за това беше общините да получават процент от данъка върху доходите на физическите лица, но това не се случи. И в този кабинет на Борисов идеята беше записана, но все още не е взето решение.