България е сред страните със значителна бюджетна прозрачност

България запазва оценката си за бюджетна прозрачност според международния индекс „Бюджетна прозрачност“ – 65 пункта (при максимални 100) от изданието на индекса през 2012 г. Това показва единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност.

Страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80, като за тези страни се смята, че имат значително ниво на бюджетна прозрачност.

От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 пункта през 2006 до 65 през 2015 г.

Подобрението се дължи на публикуването на повече бюджетна информация - относно проектобюджета, приетия бюджет, месечни и полугодишни доклади, годишни и одитни доклади, кратък бюджет за широката публика.

За пръв път от създаването на индекса България отчита наличието на всички 8 ключови документа, характеризиращи прозрачността на правителството и достъпа на гражданите до информация за планирането, изпълнението и контрола върху бюджета, но някои от тях не предоставят достатъчно информация.

Като цяло правителството предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, отчита проучването. Въпреки това възможностите за участие на гражданското общество в процеса на планиране на бюджета и получаването на обратна връзка са относително слаби (България получава оценка 38), отчита изследването.

За повишаване на представянето си България трябва да подобри бюджетния процес, препоръчва проучването. Правителството може да изготвя по-задълбочен макроанализ за ефектите от различни сценарии върху бъдещото изпълнение на бюджета, както и да анализира разликите между планирани и отчетени показатели в годишния отчет за изпълнението на бюджета.

Препоръчва се и създаването на механизъм за дискусия на бюджетните приоритети с гражданското общество и систематично отчитане на позициите на засегнатите страни и степента на тяхното възприемане в бюджетните решения. България има нужда и от специализирано звено за бюджетни анализи в парламента.

Като цяло изследването „Отворен бюджет“ 2015 достига до извода, че 98 от 102 проучвани страни нямат адекватни системи, които да гарантират, че публичните средства се използват ефективно и ефикасно. 98 от страните не се справят поне с един от трите стълба на отчетността (прозрачност, участие на обществото и бюджетен надзор); 32 от страните имат проблеми и с трите стълба – вкл. Алжир, Боливия, Камбоджа, Ирак и пр.

Едва 24 страни (включително България) имат оценка над 60 по отношение на бюджетната прозрачност и предоставят на гражданите достатъчно информация за употребата на публичните средства. Водещите страни в индекса „Отворен бюджет“ 2015 са Нова Зеландия и Швеция. Тревожно е, че в останалите 78 страни, които предоставят недостатъчна информация за бюджета, живеят над две трети от населението на света. 17 страни не публикуват никаква или почти никаква информация за бюджета, а 16 страни не публикуват дори проектобюджет.

Като цяло бюджетната прозрачност се подобрява, както и при публикуването на предишните индекси. Средната оценка в Индекса „Отворен бюджет“ 2015 се увеличава до 45. Прогресът е особено бърз сред страните и регионите, които досега бяха непрозрачни – например Киргизстан (оценката се утроява), Тунис (четирикратно увеличение) и франкофонските страни в Западна Африка.

Според изследването 95 от 102 изследвани страни не предоставят достатъчно възможности за участие на обществото, а в същото време законодателните власти нямат достатъчно изследователски и аналитичен капацитет, липсват и системи за контрол на качеството в повечето национални одитни органи.

* Индексът “Отворен бюджет” е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност. Той оценява степента, в която правителствата на 102 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета.