Най-неприятната изненада в публикувания проектобюджет за 2016 г. е, че се прокарва тихомълком актуализация на бюджета за тази година, която „в никакъв случай не може да се нарече благоприятна“. Така поне смята водещият икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.
„Тя предвижда един по-висок дефицит – 3,3% при положение, че до август е налице излишък от над 600 млн. лв. Въпреки повишената събираемост ще има един много висок дефицит и ударно харчене в края на годината“, заяви Николова в предаването "Светът е бизнес" с Ивайло Лаков по Bloomberg TV Bulgaria.
По думите ѝ това харчене се обяснява с европейските програми и нуждата от приключване на земеделските проекти, но покрай тези обективни разходи за европроекти се прокарват и други разходи, които не са спешни и наложителни – става дума за разходи на различните ведомства, като голяма част от тях са за персонал, заплати, обезщетения за пенсиониране...
„Може би (разходите, б. ред.) са важни и заради изборите. Може би са важни и защото правителството не успя да се справи със заложеното съкращение на разходите за заплати в бюджетната сфера. По план тази година трябваше да има 10-процентно съкращение на разходите за персонал във всички ведомства. В редица ведомства не успяха да постигнат това и в крайна сметка ревизията на бюджета легитимира този провал“, критикува още Николова.
Според нея проектобюджетът задържа България в спиралата „дефицит-дълг-дефицит“, в която страната влезе през кризисната 2009 г. и все още се намира в нея. „В края на средносрочната бюджетна рамка (2018 г.) ние ще бъдем с дълг от почти 29% от БВП, който е два пъти по-висок от това, което имахме преди почти три години. Влизаме в друга категория. Няма да можем да се похвалим с най-добрите параметри по отношение на дълга и дефицита“.
16:52 | 12.09.22 г.