fallback

Защо анализатори се усъмниха в последната сделка за нов дълг?

Новата емисия облигации от 50 млн. евро ощетява българския данъкоплатец, твърди Пламен Орешарски

16:03 | 23.11.15 г. 9

Българската държава пое нов дълг от 50 млн. евро, като преотвори стара емисия облигации, а за сделката беше оповестено на 20 ноември. Емисията е извършена на външен пазар чрез борсата в Люксембург и не бе обявена в предварителния календар на Министерството на финансите (МФ). Облигациите са придобити от „глобален инвеститор“ в условия на конфиденциалност, уточни министерството. Тази новина предизвика критики за политиката към дълга, водена от финансовото министерство.

„Меко казано, сделката е доста странна и буди много съмнения“, написа във Facebook бившият министър на финансите Пламен Орешарски. Той изтъква, че частно договаряне в условия на конфиденциалност по отношение на публичен дълг може да се използва при обратно изкупуване, но не и при емитиране на нов дълг. Новите емисии се осъществяват на публични търгове.

Орешарски настоява, че ако все пак се направи частен пласмент, то никога не е за един подбран инвеститор.

Той допълва, че цените при частен пласмент следва да съответстват на пазарните. „Новата емисия облигации е на цена – 88,514% от номинала. В деня на емисията 13.11.15 същите облигации са котирани на Люксембургската фондова борса на 91,479%, на 20.11.15 – котировката вече е 92,521%, като за месеца не е падала под 90,422%“, пише той.

И обобщава, че новата емисия облигации от 50 млн. евро ощетява българския данъкоплатец със суми от порядъка 1,5 млн. евро (около 3% от номинала). „Освен че е пряка загуба за бюджета, операцията е лош сигнал към външните инвеститори в български външен дълг по отношение на порочни практики за неговото управление“, настоява бившият финансов министър.

„Без каквато и да било информация беше преотворена една от старите емисии. След това не последва някаква информация от МФ защо е било необходимо това, какво ще се прави с получените средства. Това повдига доста въпроси и е притеснително“, коментира по същия повод пред БНР икономистът Калоян Стайков.

Той заяви, че правителството поиска парламентът да гласува дългосрочна емисионна програма, в което има логика. Но на фона на тази заявка виждаме още тази година няколко действия, които противоречат на тази логика, заяви анализаторът. Случаят според него е показателен за липсата на прозрачност в дълговата политика.

„Подобни действия оставят впечатление за нещо недоизказано и някаква злоупотреба. Този лош привкус е изключително вреден. В крайна сметка, финансовите пазари работят основно с доверие. Това е тяхната валута. Когато нямате доверие в управляващите, че те правят всичко възможно да се подобри ситуацията в страната, тогава естествено и бизнес решенията са повлияни от това нещо“, казва той. 

Подходът със заемите не е добър, защото държавният дълг в последните години се удвои. Трябва да се запитаме дали ще "надуваме" разходите в бюджета и ще харчим повече, отколкото изкарваме всяка година, или ще направим необходимите реформи и ще харчим толкова, колкото изкарваме. Това каза пред БНР бившият финансов министър Муравей Радев. Според него раздутите и нереформирани бюджетни системи принуждават управляващите да вземат заеми.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:33 | 06.09.22 г.
fallback