Задлъжнялостта през 2015 г.: По-малко длъжници, но с повече неизплатени дългове

Като цяло все по-малко българи имат проблеми с неизплатени дългове. През миналата година нивата на обслужване на задълженията са се подобрили на фона на икономическия ръст и увеличаването на финансовата стабилност на домакинствата, отчитат от Асоциацията на колекторските агенции в България.

Същевременно обаче е регистрирано увеличение на средния размер на необслужените задължения на домакинствата. Това се дължи на активизирането на банките, които през миналата година са станали най-големият клиент на колекторските агенции.

Средното необслужвано задължение на българите е нараснало с 50 на сто на годишна база от 485 лева през 2014 г. до 747 лева през 2015 г., сочат данните на асоциацията, които се базират на проучване на независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България, осъществено по поръчка на организацията.

Общият обем възложени за събиране просрочени дългове също се увеличава – от 1,43 млн. лева през 2014 г. до почти 2 млрд. лева през миналата година.

Милена Виденова, зам.-председател на асоциацията, пояснява, че случаите на задлъжнели българи, които достигат до специалистите по събирането на вземания, намаляват като брой. През 2015 г. те са малко над 2,6 млн. души, докато през 2014 г. наброяваха 2,95 млн. души. Хората, изпаднали в невъзможност или нежелание да погасят заема си, са по-малко, но с по-значими задължения, обобщава тя.

През миналата година банките са възложили над 60 на сто от обема вземания, обработван от колекторски агенции. Това от асоциацията отдават на раздвижването при кредитирането и подготовката за стрес тестовете, допълва Александър Грихилес, който е член на организацията.

„Банковите дългове традиционно са с по-голям размер в сравнение с тези на другите основни клиенти на бранша – телекомите, и нарастването на възлаганията по тези продукти има чувствително влияние върху обемите, които обработваме“, пояснява той.

По отношение на банковите продукти, обработвани от специализирани агенции, най-голям е броят на задълженията за потребителски кредити, следвани от кредитни карти, а най-незначителен е делът на дълговете по ипотечни кредити. Според асоциацията това е традиционно за кредитополучателите в страната, които приоритетно обслужват заемите си за жилище.

Телекомите от своя страна обичайно възлагат по-голям брой случаи с малки по размер индивидуални задължения. В този сегмент е отчетено еднократно голямо възлагане в началото на годината – на стари задължения, но с изключение на това, не се забелязва голямо натрупване на подобен род дългове.

Делът на задълженията по бързи кредити, обработвани от колекторските агенции, също намалява през миналата година, като от 16% от всички обработвани вземания през 2014 г. достига 6% през миналата година.

Профилът на типичния длъжник се запазва и през миналата година – или млад човек, изтеглил необмислен кредит, обикновено потребителски или лизингов, или хората над 40 години, чийто бизнес е претърпял затруднения заради кризита и те още не могат да се отърсят от тях.

Асоциацията отчита и нарастващ интерес от страна на банките за продажба на дългове. През миналата година на събирачи на вземания са прехвърлени 456,7 млн. лева необслужвани дългове. Само за последното тримесечие на годината, което по принцип е най-активно в това отношение, сделките надхвърлят тези, сключени през цялата 2014 г., показват данните.

Ръст от 90% е отчетен при прехвърлените необслужвани междуфирмени задължения, като средната продължителност на събиране на вземанията между компаниите е намаляла от 106 дни за 2014 г. до 80 дни за 2015 г.

Въпреки че като цяло темповете на изплащане на междуфирмените дългове се ускоряват, средната продължителност остава висока за някои сектори на икономиката. В строителството например периодът е между 120 и 210 дни, при земеделието е между 90 и 180 дни, а в металургията - между 60 и 120 дни.