fallback

БАН и Селскостопанската академия поискаха поне 750 лв. заплата за млад учен

Учените настояват заплатата на професорите да бъде поне 1800 лева

13:45 | 21.10.16 г. 5

Ръководствата на Българската академия на науките (БАН) и на Селскостопанската академия (ССА), президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и представители на КНСБ поискаха поне 750 лв. заплата за млад учен.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров посочи на пресконференция, че от следващата година основната заплата на учител в началното училище ще е над 700 лева, което по думите му е много добре, но следва да се осигури подобна заплата и за началното стъпало в науката от следващата година, предаде БТА.

БАН, ССА и синдикатите настояват заплатата на професорите да бъде поне 1800 лева. Учените от двете академии и от изследователските университети са малко под 10 хил. души в момента. Според изчисленията на учените и синдикатите, за да се случи увеличението, са необходими само още 170 млн. лева, което според тях не е голяма сума.

Средната работна заплата (СРЗ) на учените изостава спрямо средната за страната за 2015 година - в БАН със 195 лева, в ССА с 254 лева. Изоставането спрямо СРЗ в държавния сектор за 2015 г. в БАН е 306 лева, а в ССА - 365 лева.

На професорите в БАН средната основна работна заплата към 31 декември 2015 г. е 756 лева, средната брутна работна заплата - 922 лева, на доценти - средната основна работна заплата е 636 лева, а средната брутна - 776 лева. Главните асистенти са със средна основна заплата - 526 лв., а средната им брутна работна заплата е 598 лева.

Учените предупредиха, че ако заплатите спешно не се увеличат, държавата рискува да загуби и малката, останала в страната, част от експертния потенциал на България, което ще е пагубно. 

Заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов посочи, че през последните 10-15 години в света има ясна тенденция броят на учените да расте. От 2001 до 2007 година учените са се увеличили от 5,1 на 7,3 на сто, след 2007 до 2015 година се увеличават още, а в момента са над 10 млн. души.

България обаче не се подчинява на тази закономерност. През 1989 година в данните на НСИ имало 34 хил. души в графата "хора, заети в науката". Сега според статистиката те са 13 хил. души.

Съставът на Селскостопанската академия е намалял четири или пет пъти, а БАН от 15-17 хил. души сега има 6800 души персонал, от които 2800 са учените. От тях към 2015 г. едва деветима са на възраст до 25 г., 12,9% от персонала са до 35-годишна възраст, а двойно повече са над 60-годишна възраст.

"Младият резерв го няма. След като в света расте броят на учените и се смята, че на всеки пет до седем години учените в една държава трябва да се удвояват, ние отиваме на катастрофа", заяви Дамянов.

Политиката за наука в България страда, политиката за научните кадри страда, обобщи академик Дамянов. Според него няма как да се задържи млад учен със заплата 450 лева. По думите му ентусиазмът на младите се изпарява след няколко години, когато започнат да сравняват заплащането с това на свои колеги от чужбина, както и условията на работа.

Междувременно вчера парламентът прие на първо четене Селскостопанската академия да има автономен бюджет. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:08 | 12.09.22 г.
fallback