Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 2,9% през 2016 г. според прогноза на Института за икономически изследвания към БАН. Икономистите ревизираха пролетната си прогноза, в която очакваха ръст на БВП от 1,9%.
Основните двигатели на растежа според тях ще са частното потребление и износът. Днес те обясниха коригирания резултат с данните за успешния летен туристически сезон и за добрата селскостопанска реколта.
За 2017 и 2018 г. икономистите очакват растеж в границите на 2,2 и 2,7% предвид нестабилната вътрешна среда.
Като цяло във външноикономическата среда наблюдаваме спад на глобалното производство и търговия, коментира доц. Виктор Йоцов.
Според Института тенденциите в динамиката на световната търговия остават по-скоро неблагоприятни, включително и заради проведения референдум във Великобритания и по-слабите от очакваните резултати в САЩ и Япония, продължаващото преструктуриране на китайската икономика и политическа несигурност.
„Ако през 2015 г. основните причини за намаляването на растежа бяха развиващите се страни, сега причината е в развитите страни“, коментира доц. Йотов.
Той отбеляза, че продължава неблагоприятната тенденция цените на металите да намаляват, а те имат значителен дял в експортната листа на България.
Наблюдаваме и леко покачване на цените на енергоресурсите като тази тенденция все още не е устойчива. Инфлацията в глобален план остава ниска, така че не може да се очаква промяна на лихвените проценти, заяви икономистът.
Като цяло заключението е за глобален спад на растежа и търговията и неустойчива среда.
Въпреки тази среда за България ревизията на прогнозата е леко нагоре.
„Няма видими индикатори, които да показват причината, освен евентуалните данни за по-добър туристически сезон и резултатите от селскостопанската година“, каза доц. Йоцов.
Все пак икономистите отчитат задържани темпове на износа и силно намалени темпове на вноса, което според тях като тенденция не е предпоставка за устойчиво развитие.
„Имаме пазари, но нашият експортен потенциал е силно нарушен и едва ли можем да разчитаме на износа като силен двигател на растеж“, каза икономистът.
В оценката си за икономическото развитие на България икономистите отбелязаха, че към август излишъкът е над 3 млрд. лв. или 3,5% от БВП и припомниха, че това се случва за първи път след 2008 г.
За разлика от тогава, нямаме сериозни преки чуждестранни инвестиции, затова според тях този резултат се дължи на неизпълнение на капиталовите изходи.
При планирани 6 млрд. лв. разходи по инвестиционната програма за полугодието те са обаче 860 млн. лв., което обяснява почти целия излишък, коментира доц. Йоцов.
В доклада се изтъква, че към края на първото полугодие на 2015 г. изпълнението на разходната част в бюджетната програма е било 47%, а тази година е 42%.
Икономистите очакват дефицитът да е до 1%, при положение, че ситуацията в страната е спокойна и ако бъдат наваксани някои разходи.
Те отбелязват като парадокс едновременното натрупване на фискални излишъци, което е съпроводено обаче с увеличение на държавния дълг.
Икономистите обясняват това с политически причини – например предстоящото плащане за изработените реактори за АЕЦ „Белене“, плащания към американските ТЕЦ и с очаквани разходи за въоръжение за армията.
Икономистите очакват да продължат благоприятните тенденции на пазара на труда и безработицата да остане в рамките на 8% през 2016 г., а средната работна заплата да е малко под 1000 лв.
Сериозни проблеми остават демографската криза, както и въпросът за производителността на труда.


Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Кой избива делфините в Черно море?
Българите са сред най-малкото пътуващи с влак в ЕС
Опасно време през уикенда, възможни са валежи до 50 литра на квадратен метър
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Заплахата на Си затвърди Тайван като главен риск в отношенията между САЩ и Китай
Си обеща, че Китай ще отвори икономиката си още повече към света
Задържането на кораб край ОАЕ усложни усилията на САЩ за мир с Иран
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Панчугов пита: Какви щети ще нанесе двойнствената политика на Радев?
Ботев Вр спечели срещу Монтана в дербито на Северозапада
Община Велинград доброволно пресуши Клептуза: Кой е наредил строителни дейности?
А1 и MAX Sport излъчват Диамантената лига в Шанхай с Божидар Саръбоюков
преди 9 години При наличие на сегашната сгрешена парична системата ръстът на брутния вътрешен продукт стимулира развитие на потенциал за множество стопански кризи, т. е. колкото повече е брутния вътрешен продукт, толкова по-голям потенциал за множество стопански кризи се развива и болезнените злини за хората са повече.Практиката доказа как при условия на сегашната сгрешена парична система, с работата си за осигуряване на възможно най-много брутен вътрешен продукт, правителството с премиер г-н Бойко Борисов подсигури собствения си провал.За устойчив обществен просперитет е необходима подобрена парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар