МВФ очаква БВП на България да нарасне с 2,3% през тази година

Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономическият растеж на България за тази година да се забави до 2,3% спрямо 3%, отчетени през миналата година. Същият темп на растеж МВФ очаква да се задържи през следващата година, става ясно от регионалния доклад на Фонда за Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Оценката на институцията е по-висока в сравнение с тази от глобалната прогноза от края на 2015 г. Очакванията на МВФ за българската икономика са по-оптимистични и в сравнение с пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК), според която брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се разшири с 2% през тази година.

МВФ очаква ръстът на износа на България през тази година да се забави до 4,1% през тази година и да се ускори слабо до 4,2% през 2017 г.

Основен двигател на растежа МВФ смята, че ще бъде частното потребление, за което прогнозира, че ще се разшири с 2,5% през тази година и ще задържи този темп и през 2017 г.

Що се отнася до инфлацията, Фондът очаква през тази година тя да излезе на положителна територия (0,2%), а през 2017 г. ръстът на потребителските цени да се ускори до 1,2%. Публичният дълг на България ще продължи плавно да нараства, като ще достигне 30,2% от БВП през тази и 30,6% през следващата година.

Очакваният икономически растеж в България за тази и следващата година е под средния за региона на Югоизточна Европа. Най-силен ръст на БВП се очаква да постигнат Черна Гора и Румъния, а най-слаб – Сърбия, Хърватия и България.

Повечето от държавите в Централна, Източна и Югоизточна Европа продължават да отчитат значителен растеж, докато Русия и други страни от Общността на независимите държави (ОНД) остават в рецесия, посочва МВФ в доклада си.

Средните темпове на растеж в целия регион обаче са доста под нивата отпреди кризата. Тъй като глобалната икономика е изправена пред тежки предизвикателства и посредствени перспективи за растеж в средносрочен план, осъществяването на структурни реформи предлагат добра възможност за страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа да ускорят растежа и сближаването с развитите страни, посочва Фондът.

Основен двигател на икономическия растеж в региона е потреблението, пише още в доклада. Ръстът на потреблението, на свой ред, се дължи на поддържащите макроикономически политики и повишаването на реалните доходи. Държавите членки на ЕС от региона се възползват и от тласъка на инвестициите заради усвояването на средства от съюза.

МВФ посочва, че и пред региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа има немалки рискове. Най-големият партньор на тези страни – еврозоната, е в стагнация, икономическият растеж на САЩ и Китай се забавя, а в допълнение се засилват политическата нестабилност и позициите на популистките партии.

Заради ситуацията на глобалната икономика по-ниският растеж може да се окаже новото нормално положение за региона, подчертава МВФ в доклада. Повечето страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа са изправени и пред сериозни спадове на населението в трудоспособна възраст, като тенденцията се очаква да се задълбочи в някои държави.

Фондът подчертава, че структурните реформи са от първостепенно значение, за да се повиши производителността, което от своя страна може да доведе до по-бързо сближаване с развитите европейски икономики. Държавите от региона трябва да осъвременят своите правни системи, подобрят здравните грижи и осигурят подкрепяща среда за предприятията с висока продуктивност. Това може да се постигне с подобряване ефективността на правителствата, намаляване на регулаторната тежест за бизнеса и подобряване на достъпността до финансови услуги, по-специално за малките, но продуктивните фирми.

Някои страни в региона се нуждаят от по-дълбоки реформи, за да преориентират икономиките си, да засилят независимостта на съдебната система, да се преборят с корупцията и да реформират данъчната администрация, заключава МВФ.