По колко начина Кевин Уорш ще разочарова Доналд Тръмп?

Най-големият проблем на новия председател на Федералния резерв Кевин Уорш без съмнение е президентът, който го е избрал. Доналд Тръмп иска много по-ниски лихвени проценти независимо от икономическите условия и не се притеснява да го казва публично. В бъдеще възгледите на Уорш постоянно ще бъдат оценявани не толкова по това дали имат икономическа логика, а дали съвпадат с това, което той е обещал или не е обещал на държавния глава, за да получи поста, пише Клайв Крук за Bloomberg.

Човек може само да му съчувства: работата би била достатъчно трудна и без това неизбежно гледане под лупа на всяко негово решение. Най-вероятно, след като вече се сдоби с поста, целта му ще бъде да провежда правилна парична политика и най-вече да бъде възприеман като човек, който я провежда правилно. В реч през 2010 г., озаглавена „Ода на независимостта“, той каза: „Единствената популярност, към която централните банкери трябва да се стремят, е тази в историческите книги.“ Може да се предположи, че Уорш ще се ръководи от този принцип - и то по напълно егоистични причини.

Всъщност, колкото повече се вглеждаме в това, което Уорш е казвал за паричната политика - и то не само преди години, преди да бъде обсъждан за поста - толкова по-странна изглежда номинацията му от Тръмп. Като опитен и добре подготвен централeн банкер той отдавна защитава строгия фокус върху контрола на инфлацията вместо смесването на тази цел с други приоритети. По-слабо известно е, че последните му позиции са доста последователни с по-ранните му възгледи. Да, той ги представя като критика към последните действия на Фед, умело съобразявайки се с негативното мнение на президента за централната банка. Но основните му идеи остават далеч по-„ястребови“* и строги спрямо инфлацията, отколкото „тръмпистки“.

Така например Уорш критикува зависимостта на Фед от т.нар. предварителни насоки (forward guidance) - предварително обявяване на намеренията за бъдещите лихви чрез тримесечните икономически прогнози (dot plot) или чрез официални съобщения. И в това има право. Такъв подход може да е полезен, когато икономиката е в криза и лихвите са около нула, но при нормални условия този инструмент е много по-малко полезен.

Съвременната икономическа мисъл вече до голяма степен приема тази позиция. Ново изследване на Кристина Ромър и Дейвид Ромър за мандата на предходния председател на Фед Джером Пауъл заключава, че „прагът за използване на forward guidance трябва да бъде висок“. В този смисъл скептицизмът на Кевин Уорш към този инструмент е по-скоро „ястребова“ позиция, т.е. насочена към по-строга политика.

Същото важи и за възгледите му относно баланса на Фед. Уорш критикува количественото облекчаване, като правилно посочва, че то може да доведе до загуби за централната банка и да насърчи прекомерни държавни разходи. Както при предварителните насоки, количествените облекчения може да имат смисъл само при криза и нулеви лихви, но в нормални условия е по-добре да се избягват. Той иска свиване на баланса на Фед - позиция, която също се счита за „ястребова“.

Има обаче една подробност: по-малък баланс на Фед би повишил дългосрочните лихви (тъй като увеличава предлагането на облигации и понижава цените им). Това би позволило на централната банка евентуално да намали краткосрочните лихви, но политическият ефект е различен: за Белия дом важна е цената на кредита, а тя зависи повече от дългосрочните лихви.

По време на кампанията си за поста Кевин Уорш е направил и други изказвания, вероятно за да се хареса на президента: че търговските мита не би трябвало да ускоряват инфлацията; че ако това се случи, вината е на Фед; че забавянето на инфлацията след пандемията от Covid-19 се дължи повече на политиките на държавния глава, отколкото на централната банка; и че революцията на изкуствения интелект (AI) може да увеличи продуктивността и да оправдае по-стимулираща политика.

Но тези позиции не са непременно про-тръмпистки - те могат да бъдат напълно съвместими с „ястребов“ икономически подход. Еднократни ценови шокове (като мита) не са инфлация, освен ако не доведат до трайно покачване на потребителските очаквания за цените. Затова „ястребите“ обикновено не реагират с вдигане на лихвите при такива шокове, а изчакват устойчиви признаци на инфлация. Същото важи и за потенциален ръст на производителността от дерегулации или AI - ако той е реален, търсенето може да расте паралелно.

Проблемът е, че това, което е икономически последователно, невинаги е политически удобно. Ако инфлационните очаквания се повишат, „ястреб“ би вдигнал лихвите. Ако AI и дерегулацията увеличат растежа, той няма да бърза да намалява лихвите. Ако митата създават ценови скокове, той ще пренебрегне този ефекта, вместо да реагира. Всичко това противоречи на очакванията на Белия дом за по-ниски лихви.

Затова управлението на отношенията с президента и останалите членове на Фед ще бъде изключително трудно. Но ако Уорш започне да се грижи повече за собствената си репутация, отколкото за одобрението на Тръмп, вероятно това ще е още едно назначение, за което президентът по-късно ще съжалява.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.