Бизнесът от Северна България подценява възможността да наеме работници от Румъния

Наемането на мобилна работна сила се подценява от половината работодатели от областите Велико Търново, Русе и Силистра, показва анкетно проучване на Българската стопанска камара (БСК).

Около 85% от работодателите нямат предишен опит в набирането и назначаването на чуждестранни работници, сочи проучването.

Независимо от това почти всеки втори работодател (45%) изразява готовност за наемане на чуждестранни служители от трансграничния регион България – Румъния.

Повечето предприятия предпочитат наемането да бъде под формата на постоянен трудов договор с промяна на местожителството.

Най-висока готовност за наемане на трансгранична мобилна работна сила проявяват работодателите от област Велико Търново (55%), следвани от работодателите в Русе (41%), а най-ниска – работодателите в Силистра (26%).

Най-висок интерес към румънски служители има в секторите „Преработваща промишленост“ (41%), „Транспорт, складиране и пощи“ (25%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (18%). В секторите „Строителство“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ интересът е по-нисък.

Върху нагласите на работодателите влияят различни бариери и затруднения: липса на информация за търсещите работа от Румъния; проблеми в адаптацията, езиковите и мултикултурните бариери в общуването; проблеми с нормативната уредба; трудности от социално-битово естество (жилище, транспорт, медицинско обслужване, застраховане, осигуряване); трудности, свързани с различията в заплащането на труда.

Анализът на БСК очертава пет икономически сектора с потенциал за трудова мобилност – „Селско, горско и рибно стопанство“, „Преработваща промишленост“, „Строителство“, „Транспорт, складиране и пощи“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и около 1000 предприятия от региона с потенциал за трудова мобилност. Освен това са идентифицирани общо 131 професии с потенциал за трудова мобилност.

Общото демографско състояние в трите области се влошава

Според анализа цялостното демографско състояние в трите български области е неблагоприятно с тенденция към влошаване. Докато областите Русе и Велико Търново са сравнително по-добре развити, ситуацията в област Силистра е значително утежнена. Продължаващите неблагоприятни демографски тенденции носят заплаха, най-вече заради отлива на млади хора.

Спрямо 2015 г. общото население на трите области намалява с 6,2 хил. души, или с 1,1%.

Трите области следват тенденциите на национално ниво и дори ги изпреварват. Населението прогресивно намалява, като тази тенденция е по-силно изразена при мъжете. Намаляването на населението се дължи на по-ниската раждаемост спрямо смъртността, на миграционните процеси и отлива на млади хора в търсене на по-добри перспективи. Спадът засяга най-вече хората в трудоспособна възраст, което е неблагоприятно за развитието на местната икономика и трудов пазар.

Естественият прираст е отрицателен и в трите области, като при мъжете спадът е по-силно изразен. Механичният прираст на населението сочи по-голям брой изселили се от областите, спрямо този на заселилите се. Откроява се значителния дял на хората, изселили се в чужбина. Други големи притегателни области са София и Варна.

Местният пазар на труда се характеризира с понижаване на безработицата и повишаване на заетостта. Ключовият проблем е дисбалансът между търсене и предлагане на работна сила. Всеки втори работодател има значителни затруднения с осигуряването на служители, а всеки трети твърди, че това е най-сериозната пречка за по-нататъшното разрастване на бизнеса. Почти 50% от обявените свободни работни места в службите по заетостта остават незаети.

Проблемът се усложнява от преобладаващия сезонен характер на работата в  туризма, селското стопанство и преработваща промишленост. Най-остър е дефицитът на квалифицирани работници, техници и специалисти със средно образование и помощен персонал. На този фон приемът в професионалните гимназии в региона продължава да намалява. Мрежата от професионални гимназии не отговаря на характера и потребностите от кадри за местната икономика.

Проучването е осъществено по проект за подкрепа на заетостта и мобилността на работната сила в трансграничната зона България-Румъния. Инициативата се финансира по програма Interreg V-A Румъния-България.