За седем месеца емигрантите са пратили в България повече от 1 млрд. лв.

Близо 538 млн. евро са изпратили българите зад граница на семействата си в родината до края на юли 2017 г. Това показва справка на Investor.bg в информационните масиви на Българска народна банка (БНБ).

От данните става ясно още, че преводите са със 7 млн. евро по-високи спрямо периода януари-юли на миналата година.

Само за седмия месец от 2017 г. емигрантите са пратили в България цели 78,1 млн. евро.

Данните обаче отново показват, че всъщност сънародниците ни зад граница са основен капиталовложител. За първите седем месеца от годината преките чуждестранни инвестиции в страната са едва 431,8 млн. евро, което е спад от 55% на годишна база. Към края на юни акумулираната от началото на годината сума възлизаше на 451 млн. евро, предимно от инвестиции под формата на дългови инструменти. Само през юли вложенията в българската икономика са на минус в размер на 19,2 млн. евро, при увеличение със 152,4 млн. евро за юли 2016 г. 

Подобни числа изглеждат обезпокоително на фона на прогнозите на финансовото министерство, заложени в доклада към бюджет 2017 г. Според държавните финансисти притокът на преки чуждестранни инвестиции ще продължи постепенно да се възстановява, като размерът им ще възлиза на около 3,7 - 3,8% от БВП средногодишно за прогнозния период до 2020 г. 

Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7%.

Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите, пише още в документа.

Но както и през миналата година, така и през тази явно не инвестициите, а паричните преводи от емигрантите ще дърпат икономиката напред.

Основните парични трансфери на българите продължават да идват от САЩ, Испания, Италия и Гърция. 

Добре е да отбележим също, че парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаната от БНБ статистика, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой. Голяма част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми.

Обезпокоителното е, че тези средства рядко се насочват към бизнес начинания и просто попълват дупките в семейните бюджети, а освен това правят „лоша услуга“ на много хора, подтиквайки ги да не търсят по-добра професионална реализация. Предвид международната обстановка подобен двигател на стопанството не може да бъде устойчив, а за да расте икономиката, тя има нужда от сигурност и нови бизнеси, а не само от силно, изкуствено напомпано вътрешно потребление.