Менда Стоянова: В бюджета за 2019 г. ще има 1,3 млрд. лв. повече за социални разходи

Менда Стоянова е депутат в 44-тото Народно събрание от групата на ГЕРБ. Тя е председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. С нея разговаряме за проектобюджета за 2019 г., предстоящите данъчни промени и предизвикателствата пред страната ни, породени от членството в Банковия съюз и ERM II.

- Г-жо Стоянова, имате ли опасения за коалиционния мир? Питам, защото миналата година имаше сериозен сблъсък на няколко лобита по време на гласуването на ключови законопроекти. Сега предстои да бъдат приети промените в данъчните закони и бюджета за догодина, очаквате ли изненади?

- Не, не очаквам да имаме проблеми при гласуването на ключовите закони. Ако партньорите ни са хора, които си държат на думата и подписа си, а аз вярвам, че са такива, не би трябвало да има проблеми. Когато сме изготвили общата си програма, тя е била одобрена и от двете страни. Възприели сме някои неща, но други искания не са включени. Така например Обединените патриоти са наясно, че в 4-те години на този кабинет няма да се правят промени, свързани с въвеждане на диференцирани ставки по ДДС или други сериозни изменения в данъчната система. Затова не очаквам да има проблеми при приемането на бюджета или данъчните закони.

- Като споменахте диференцирани ставки по ДДС, такова предложение има от страна на Българска стопанска камата (БСК) относно предстоящите промени в данъчното законодателство. Всъщност те настояват да бъде стартиран експертен дебат за оценка на положителните и отрицателни ефекти за фиска и икономиката, опитът на държавите членки на ЕС и други свързани аргументи. Какво е Вашето отношение?

- Никой не е спрял провеждането на подобен дебат. Даже мисля, че той си се води постоянно в публичното пространство и в медиите. За пореден път ще кажа, че ако говорим за диференцирани ставки, не можем да говорим само и единствено за промяна в ставката по ДДС. Ако се започне експертен дебат, то той трябва да бъде за цялата данъчно-осигурителна система, защото всичко е обвързано.

Приходите от ДДС са основните приходи в бюджета и ако ние въведем диференцирани ставки, то отнякъде трябва да се компенсира тази загуба на данъци. От друга страна, всички знаем, че във фонд „Пенсии“ парите не достигат. Половината от нужната сума - над 4 млрд. лв., идва именно от данъци. Следователно трябва да кажем откъде ще дойдат още приходи, за да попълним тези 4 млрд., ако въведем различни ставки по ДДС или необлагаем минимум. Иначе е много лесно да се води дебат. Особено да казваш неща, които хората искат да чуят – да има по-ниска ставка за хляба и млякото, да се намали осигурителната вноска и т.н. Всичко това е много хубаво, но трябва да се обвърже с ясни планове откъде ще се намерят допълнителни източници на приходи.

- Да, но бюджетът в момента е в добро здраве, има преизпълнение на приходите, не се очертава дефицит.

- Да, това е факт, но трябва ясно и категорично да кажем, че това е така, просто защото икономическия цикъл е добър. В момента имаме ръст на икономиката, макар че повишението на БВП не е с темповете, които би ни се искало, но това е приемлив и стабилен растеж. Безработицата в някои региони е нулева, средно за страната също е достатъчно ниска.

През последните години средно доходите се увеличават с 8-10% годишно, така че икономиката е добре и това, което в приходната част на бюджета се събира в повече, всъщност идва именно оттам, но не бива да подценяваме и мерките за повишената събираемост. НАП разполага с все повече инструменти за събиране на несъбрани вземания. Нека не забравяме обаче, че част от бюджетния излишък се дължи и на неизразходвани капиталови разходи и то основно по европейските програми. Често всичко се случва в последния възможен момент и срок, очаквано в края на годината ще има засилено усвояване на капиталовите разходи, а в края на програмния период ще е най-силно. Всички икономии, които се реализират сега, ще бъдат наваксани и се надявам това да стане, защото иначе има опасност да загубим европейски средства.

- Миналата година имаше упреци към финансовото министерство и изобщо към управляващите, че умишлено се подценяват бюджетните приходи, за да може в края на годината хазната да е на плюс и да се стигне до „удобно“ харчене на излишъка, без санкцията на парламента, само с постановления от Министерски съвет. Тази година вероятно ще е същото, но основателни ли са тези твърдения?

- Очаквам да чуем тези обвинения и сега. Но все пак тук говорим за прогноза за приходите, която се базира на определени допускания за развитието на икономиката, за цените на борсовите стоки, петрола, и ако в хода на годината се получат разлики от прогнозите, е нормално да има плюсове или минуси в приходната част на бюджета. Ето, например нямахме такава планирана инфлация, каквато ще се получи за 2018 г. Тя е породена най-вече от цените на структуроопределящи стоки, като горивата. Тази инфлация ще донесе сериозна част от допълнителните приходи. Няма как правителството винаги да уцели на 100% постъпленията и считам, че е по-добре, когато те са леко подценени, а не обратното. Трябва да се планира консервативно. 

- Като си говорим за инфлация, според вас реални ли са опасенията, че тя може да се окаже спънка пред България по пътя към ERM II? 

- Разбирам защо е породен този въпрос, но ние и досега изпълняваме изискването за инфлация. То не се формира от данните само за една година, а за няколко. През миналите години ние дори отчитахме дефлация, така че на този етап не виждам това като заплаха. Освен ако тенденцията не се развие и мултиплицира в драстичен растеж на цените на горивата, защото те са база за цените на много други неща. В бюджетната прогноза за следващата година не са предвидени такива лоши сценарии.

- Разчетите скоро ще бъдат публикувани, запозната ли сте с по-важните детайли?

- Не съм виждала все още проектобюджета, но вече са ми известни ключовите места, където ще има проблематични дебати. Те не са по-различни от всяка предходна година – МВР, Министерство на правосъдието, Министерство на отбраната. Но нека излязат конкретните сметки и пак ще коментираме.

Очакваме и сериозен отпор по вдигането на минималния осигурителен доход в сектор „Земеделие“. Около пенсиите и удовлетворяването на исканията на майките на деца с увреждания също ще има дебати. Искам обаче дебело да подчертая, че за догодина със сигурност ще бъдат отделени със 150 млн. лв. повече за хората с увреждания.

И ще използвам да споделя, че за 2019 г. ще има заделени над 1,3 млрд. лв. повече за социални разходи. Тези 150 млн. лв. са част от тях. Но искането на майките за личните асистенти, които да получават по две минимални работни заплати, няма как да се осъществи. Тук говорим за разход от над 1 млрд. лв. Иначе съм съгласна за създаването на регистър, той наистина е необходим.

- Добре, но в същото време ще има ръст от 10% на заплатите в бюджетния сектор?

- Да, ще има и това дори е закъсняла мярка, такова увеличение не е имало от 10 години. Ръстът на средната работна заплата за страната се дължи изцяло на частния сектор. И ако погледнете заплатите в бюджетния сектор, не говоря за възнагражденията на министрите, ще видите, че всъщност сумите са изключително ниски. Имам предвид онези структури, които работят на терен и с хора.

- Всъщност разходите по издръжката на държавните чиновници се повишават всяка година, числеността им също, видно е от числата, заложени по отделните пера всяка година...

- Да, но не говорим за ръст на заплатите с 10%, такова повишение не е имало от десетилетие. И е напълно обосновано. Защото при тази ниска безработица и ръста на заплатите в частния сектор не можем да си позволим да задържим на работа качествени служители, особено в други градове, не само в София. Като искаме да имаме качествена публична услуга, трябва да има качествени хора, а те се задържат със заплати. Важното в случая е, че тези 10% увеличение няма да бъдат на калпак, а ще се даде приоритет на онези служби, които работят на терен и са най-ниско платени.

- Да поговорим за очакванията за данъка върху колите, ясно е вече – ще има средно 30% ръст, но това засяга именно хората с по-ниски доходи, говорим за над 2 млн. автомобила. Не е ли твърде несправедливо да се увеличава данъчното бреме за тази част от обществото?

- Заставам зад думите си, че увеличението като стойност в лева не е толкова много. Говорим за 6-7 лв. Да, при колите, които са на над 25 години, повишението ще е 11 лв., за 26-годишна кола поскъпването на данъка ще е 32 лв., а за кола на 28 години ще има 61 лв. увеличение. Нали ви е ясно какво излиза от ауспуха на една почти 30-годишна кола. В крайна сметка трябва да решим – искаме ли наистина да подобрим екологичната среда, в която живеем?