fallback

Димитър Радев: Банковият сектор е ангажиран с облекчаване последствията от кризата

Стратегическата цел е присъединяване на страната към еврозоната, като в този процес банките ще играят ключова роля, посочи управителят на БНБ

22:31 | 24.01.22 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

При Covid пандемията от последните две години банковият сектор беше ангажиран не със собствените си проблеми, а основно с облекчаване последствията от кризата за бизнеса и домакинствата и впоследствие с възстановяване и ускоряване на икономиката. Това коментира управителят на БНБ Димитър Радев в новия тримесечен бюлетин на Асоциацията на банките в България.

Според него Covid кризата легитимира важна качествена промяна в позицията на банковия сектор – от източник на проблеми в миналото във важен фактор за тяхното решаване през последните години. „Банковият сектор абсорбира и изпълни успешно и без сътресения антикризисния пакет от мерки, одобрен от БНБ, възлизащ на около 9% от БВП, както и частен мораториум върху плащанията по кредити от бизнеса и домакинствата“, напомни гуверньорът на централната банка.

Кредитна активност

Той напомни, че кредитната активност не само не стагнира, а се e увеличила. Кредитите за бизнеса и домакинствата по последни данни от паричната статистика за 2021 г. нараснаха съответно с 4,1% и 12,5% на годишна база.

Радев напомни, че по последни данни за 2021 г. общата капиталова адекватност на банковия сектор е 22,4%, а отношението на ликвидно покритие е 325,4%, и тези показатели са над средните за Европейския съюз. В същото време брутният размер на необслужваните кредити и аванси продължи да намалява, а печалбата се доближи до исторически високите си равнища от 2019 г.

Стабилност на лева

„Добрите оперативни резултати бяха подкрепени с напредък по важни стратегически задачи. През октомври 2021 г. се навърши една година от присъединяването на страната към Европейския банков съюз като пълноправен член", отбелязва Димитър Радев и допълни, че през миналата година отбелязахме една година от включването на лева в Европейския валутен механизъм. Това участие потвърждава и допълнително легитимира валутната стабилност на страната.

По думите на управителя на БНБ сега фокусът е насочен към справяне с предизвикателствата на 2022 г., като стратегическата цел е присъединяване на страната към еврозоната, като в този процес банковият сектор ще играе ключова роля.

Предизвикателствата

Радев прогнозира, че като цяло макроикономическата среда през 2022 г. ще бъде малко по-благоприятна, но не по-малко предизвикателна. „Въпреки че сме в разгара на поредния пик на Covid кризата, очакваме в рамките на годината затихване и отслабване на негативните здравни ефекти и съответно смекчаване и повече гъвкавост при прилагане на ограничаващи икономическата активност мерки. Подобно развитие ще благоприятства подобряването на стопанската среда“, надява се управителят на БНБ.

Той обаче смята, че банките ще бъдат изправени пред ситуация на повишена динамика в рисковете, свързани с балансовата стойност на активи и пасиви и доходността. Тази динамика ще зависи основно от развитието на макроикономическите процеси в Европа и в по-глобален аспект и в очакваните промени в действията на водещите централни банки. Оттеглянето на стимулиращата парична политика, характерна за последните години, ще става видимо чрез обръщане на лихвения цикъл. Тези процеси, които глобално ще протичат с вариращ интензитет и различни инструменти на централните банки, в голяма степен ще формират финансовите условия и в нашата страна.

Димитър Радев предупреди, че в контекста на очертаващите се глобални макроикономически процеси инфлацията ще продължи да бъде обект на специално внимание. Той преценява, че темпът на нарастване на цените в България през тази година ще достигне пик на годишна база в рамките на първото полугодие, а в края на годината, отново на годишна база, ще спадне под отчетения към декември 2021 г.

Конкретните номинални равнища на общия ценови индекс ще зависят от комбинираното влияние на антиинфлационни и проинфлационни фактори, включително от динамиката на цените на енергоносителите на международния пазар, както и на цените на храните.

"Очакваме предстоящите дискусии по приемането на бюджета за 2022 г. да дадат допълнителни индикации за развитието на макроикономическите процеси в страната. В този смисъл важни за банковия сектор теми са: годишната и средносрочната макроикономическа рамка, равнището и управлението на дълга, политиката на доходите, както и равнището и управлението на т. нар. „условни задължения“ в енергетиката, транспорта и социалното осигуряване", коментира Димитър Радев.

Управителят на централната банка посочи, че БНБ има готовност да приложи пълния набор от мерки в рамките на своя мандат за смекчаване и неутрализиране на проявлението на рискове по отношение на банките. Водещата цел на тези мерки е запазване и допълнително укрепване на капиталовите резерви и високия капацитет на кредитните институции за поемане на загуби от потенциално влошаване на кредитните портфейли и гарантиране запазването на стабилността на системата, включително при по-неблагоприятни от очакваните икономически и финансови развития във външната среда.

Димитър Радев увери, че в стратегически план БНБ вече мобилизира сериозни усилия в проекта за въвеждане на еврото в България. Задачите по пътя към изпълнение на тази цел надхвърлят банковия сектор, но той е категоричен, че силно ще ангажират и кредитните институции. Той съобщи, че проектът на Плана за въвеждане на еврото беше приет от Координационния съвет на 30 юни миналата година и вече премина през формалната процедура на публична обществена консултация и междуведомствено съгласуване и дори е получил подкрепата на външните партньори.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:08 | 14.09.22 г.
fallback