fallback

Трябва ли България да мине през тунела на еврото?

Икономисти и банкери в спор за стабилността на единната валута

17:25 | 09.05.22 г. 12

Смяната на българския лев с евро съвсем доскоро беше разглеждана като нещо, което неминуемо ще се случи. На 10 юли 2020 г. България официално влезе във Валутно-курсовия механизъм ERM2, но към днешна дата спорът дали страната ни трябва да премине през тунела на единната валута изглежда все по-сложен.

"В момента еврото не стои особено добре чисто конюнктурно. Обезценката му достигна 10-12% спрямо нивата, на които беше преди 6-12 месеца". Това коментира по време на днешното издание на форума Banking Today, организиран от Investor Media Group, Красимир Катев, управляващ партньор на Delta Capital Investments и бивш заместник-министър на финансите. Като основни причини той посочи последиците от пандемията, войната в Украйна и негативното позициониране на еврото спрямо долара.

Красимир Катев. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Относно хоризонта пред България и плана за присъединяването на страната ни към единната валута от 1 януари 2024 г., той бе категоричен, че това трябва да бъде абсолютен приоритет, особено в контекста на сегашната геополитическа ситуация. 

„Дали България трябва да се присъедини към еврозоната е напълно безсмислена тема. Трябва, категорично, защото това ще повиши кредитния ни рейтинг, ще доведе до намаляване на спредовете и ще улесни достъпа до спасителните кредитни линии на ЕЦБ в случай на нужда. Както при Гърция – добре е да имаш голям и влиятелен приятел с дълбоки джобове. Освен това приемането на еврото ще намали трансакционните разходи. Да не говорим, че по този начин ще затвърдим нашата геополитическа принадлежност към цивилизационния свят“, каза още Красимир Катев.

Банкерът Левон Хампарцумян пък припомни, че приемането на еврото е наш ангажимент още от влизането ни в ЕС, макар и за изпълнението му да не е заложен срок и да не са предвидени санкции, ако не се случи. Той обаче беше категоричен, че влизането в еврозоната ще даде сигурност и гаранции, че няма опасност от резки завои, ако на власт дойде някой с радикални виждания (визирайки например Костадин Костадинов от „Възраждане“, бел. авт.).

Хампарцумян подчерта още, в контекста на дебатите от миналата седмица покрай Плана за присъединяване, който така и не бе приет от кабинета, че е нужен публичен доклад и анализ от страна на БНБ и Министерство на финансите по въпроса, но не и той да бъде отнасян до Народното събрание, защото парламентът няма нужния капацитет за обсъждането на такъв сложен въпрос.

Левон Хампарцумян. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

„Въпросът не е дали да се присъединим към еврото. Въпросът е кога да стане това и смятам, че колкото по-бързо, толкова по-добре, защото то ще бъде като геополитическа котва в една несигурна среда, от която ще имаме много повече плюсове. 0,4% от стопанския оборот на ЕС идва от България, но ако се оправим икономически, ще стигнем до 1-1,5%. Светът и без пандемията и без войната имаше дисбаланси в системата на доставки. Сега системата се разпада на по-къси вериги и това е нашият шанс да се интегрираме успешно в тях. А еврото ще помогне много“, каза банкерът.

Според икономиста проф. Красимир Петров пък еврото е загубило своята сила и стабилност и вече се разглежда като "долнопробна валута" още от кризата от 2008 г. „Оттогава политиката на ЕЦБ е политика на бананова република. За няколко години ЕЦБ буквално утрои паричната си маса, което показва колко слабо е еврото“, каза Петров. Според него в момента руската рубла се представя по-добре, отколкото единната европейска валута.

„Всички централни банки вдигат лихвите. Единствената, която се бави, е ЕЦБ. Имаме феноменална инфлация, а „мадам Инфлация“ (председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард - бел. ред.) каза, че няма да има повишение. ЕЦБ поддържа най-ниските лихви. От 4,7 млрд. евро сега балансът на ЕЦБ е 9 млрд. евро. Институцията продължава с огромни темпове с количествените улеснения. Според мен в момента еврото прилича на комбинация от гръцката драхма и италианската лира“, каза още икономистът.

Красимир Петров. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Красимир Катев обаче не се съгласи с него и посочи, че в момента в общ план, ако се погледнат резервите на големите световни банки ще се види ясен тренд – намаляват резервите в долари, а се увеличават тези в евро и китайски юан.

„Съгласен съм само с това, че политиката на ЕЦБ е абсолютно неадекватна. Трябваше преди повече от година да почнат да вдигат лихвите. Но САЩ са пристрастени към нулевите лихви и печатането на пари, а ЕЦБ и Фед действат  пропорционално. Но никой не говори против американския долар. Проблемът е, че САЩ със закъснение се опита да навакса, а Европа е много, много назад. Вероятно това е свързано и със смяната на ръководството на ЕЦБ, защото ми се струва, че личностните характеристики казват влияние и върху политиките, които се провеждат. Чехия и Полша не са в еврозоната и повече от година вече вдигат лихвите.  За страна като България обаче, която е с много по-различна икономика от тази на Чехия и Полша, плюсовете от въвеждането на еврото са много повече от минусите“, категоричен беше Красимир Катев.

Левон Хампарцумян добави, че страната ни на практика вече е поела всички негативи от единната валута и е много по-добре „да поемем вече дълбоко дъх и да влезнем през вратата“. Така или иначе нашата централна банка вече е достатъчно свързана с Франкфурт, уточни той.

Според Петров обаче страната ни привнася инфлация, именно следвайки политиките на ЕЦБ. „Българинът е полудял да набива парите си в тухли, олио, огради, бензин. Можем ли да вдигнем лихвите, без да потопим икономиката, едва ли. Вече е ясно след данните на САЩ за икономическият ръст на Америка, че ще бъдем свидетели на твърдо приземяване.

Очевадно е, че ще има тежка рецесия и стагфлация. Очаквам и имотният балон в България скоро да се спука, това обикновено става по време на криза или когато се вдигат лихвите. БНБ отчете ръст от 4 млрд. лв. за последните 3 месеца на агрегата М3 (широките пари). Толкова беше за цялата 2017 г. Не виждам какъв трик да се ползва да вдигнем лихвите и да укротим инфлацията, без да потопим икономиката“, каза още икономистът.

Според останалите участници в дискусията обаче шансът Европа да влезе в рецесия е 50%, а балонът по-скоро ще се раздуе още, отколкото да се спука. „Рецесията не е нещо невиждано и нечувано, случвало се е и преди и води до намаляване на инфлацията“, каза Красимир Катев.

Той обаче подчерта, че по-скоро е притеснително дали към 2024 г. страната ни ще покрива критериите за инфлация за влизане в еврозоната.

„Мисля, че няма да успеем. Правителството трябва да направи кампания като Хърватия,  да се изключи този критерий. Сега е моментът да го договорим това. Присъединяването към еврозоната е огромен плюс, просто трябва да го направим по правилния начин, да лавираме и да бъдем гъвкави. Защо не говорим за мерките и начина, по който това ще стане? Вече е време, надявам се в Плана по присъединяването да го има това. От лятото следващата година ще трябва вече задължително да се наблегне на тази тема“, каза бившият заместник-министър на финансите.

Генерални партньори на Banking Today са Пощенска банка и ПроКредит Банк. Основни партньори на събитието са MFG, БОРИКА АД и Българо-американска кредитна банка. Banking Today се провежда с подкрепата на TBI Bank, Neterra и Acronis.

Институционални партньори на събитието са Българската стартъп асоциация, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската финтех асоциация, CEED Bulgaria, Sofia Tech Park, Betahaus Sofia, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Български форум на бизнес лидерите, Френско-българската търговска и индустриална камара и Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, сп. BusinessGlobal и сп. „Мениджър“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:14 | 14.09.22 г.
fallback