ЕЦБ играе опасна игра, която може да коства доверието към еврото

Жан-Клод Трише и неговите колеги в управлението на Европейската централна банка играят опасна игра. Въпреки известното стабилизиране, икономиката на еврозоната все още изглежда неустойчива, а ръководителите на ЕЦБ вече говорят за „нормализиране“ на монетарната политика, пише анализаторът Гай Джонсън в материал за CNBC.

През последната седмица Вебер обяви, че иска да види как „монетарната политика бързо и ефективно се затяга“, като заедно с това се изказа негативно относно програмата за изкупуване на държавни облигации от страна на ЕЦБ. Днес пък Трише му отвърна, като се противопостави на гледната му точка.

Валутните пазари реагираха мигновено, изпращайки еврото над 1,40 EUR/USD. Това предизвика дискусии докъде може да стигне единната валута и вече започна да се говори за нива от 1,50 и дори 1,60 долара за евро. Тези стойности съвсем до скоро бяха абсолютно немислими за повечето анализатори.

Залогът, който поема ЕЦБ с разговорите за затягане на монетарната политика в публичното пространство, е огромен, а в същото време и съвсем ненужен. Макар поддръжниците на Вебер да са убедени, че той е прав, защо е нужно в такава макроикономическа обстановка да се говори по този начин, пита авторът.

Историята познава случаи, при които ЕЦБ е затягала монетарната политика в неправилни моменти и сега изглежда така, сякаш това ще се повтори. Най-добрият подход в момента е да не се казва нищо – при запазването на мълчание централната банка ще може да си осигури различни опции за действие.

Запазвайки мълчание, ЕЦБ може и да не предизвика значително поскъпване на еврото. По този начин институцията ще съумее да запази реномето си, избягвайки опасността да обръща вижданията си на 180 градуса.

Не ме разбирайте погрешно – не казвам, че другите централни банки по света не поемат големи рискове, пише авторът. Пример за това са приказките, изговаряни от шефовете на Фед относно създаването на нов план за наливане на ликвидност на финансовия пазар.

Фактът, че отвъд Океана са готови да влеят още пари на пазара, би трябвало да накара шефовете на ЕЦБ да се замислят. Може би сега е моментът те да покажат, че стоят зад думите и принципите си и да погледнат отстрани как се развива европейската икономика. Така, след примерно година, когато икономиката вероятно ще се е стабилизирала, те ще могат да затегнат политиката и няма да са изгубили нищо заради това, че са мълчали сега.

Съществува и обратният вариант – да се окаже, че икономиката има нужда от ново стимулиране и ако от ЕЦБ са стояли пасивни, то няма да изглеждат некомпетентни в очите на пазарните участници.

С особена сила това важи за Аксел Вебер, който се сочи за наследник на настоящия си шеф Жан-Клод Трише на президентския стол на Европейската централна банка.