Европейските лидери се споразумяха за извършването на „ограничени“, но все пак рискови изменения в Лисабонския договор, пише Financial Times.
Целта на корекциите в споразумението е да подкрепят стабилността на еврото и да се подобри защитата на еврозоната от финансови кризи в бъдеще.
Държавните ръководители на страните от Европейския съюз (ЕС) обаче отказаха да подкрепят идеите на немския канцлер Ангела Меркел, която настояваше за по-радикалните промени в Лисабонския договор.
Срещата на върха приключи след полунощ и ще продължи и днес. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой заяви на състоялата се пресконференция, че е натоварен със задачата да подготви измененията, с които ще стане възможно създаването на нова, постоянно функционираща система за спасяване на задлъжнели страни, подобно на мерките, предприети за Гърция през май тази година.
Окончателното решение за това какви ще бъдат измененията в Лисабонския договор ще бъде взето през декември.
„За да има постоянен механизъм за защита от кризи, трябва да направим ограничени промени и корекции в Лисабонския договор“, посочи Ван Ромпой по време на пресконференция.
Ангела Меркел постави на върха на дневния ред предложението да се внесат изменения в договора, като посочи, че той трябва да бъде променен, за да се създаде нов механизъм за оздравяване на задлъжнели страни и да даде възможност на ЕС да отнема правото на глас на страните членки, които не успяват да приведат нивата си на дълг до нормите на ЕС.
Предложението за отнемане правото на глас срещна неодобрение сред правителствените ръководители, включително и от председателя на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу, който го определи като „неприемливо“ и „нереалистично“.
Все пак Ангела Меркел успява да издейства въвеждането на по-строги и бързи санкции срещу страните с прекалено лоша бюджетна дисциплина, а фискалната политика на правителствата ще се следи по-строго от Брюксел.
От официалното изявление на лидерите на ЕС не става ясно какви ще са промените в договора. Въпреки настойчивите призиви на Меркел за промяна в него повечето европейски лидери са склонни да приемат минимални изменения под формата на няколко допълнителни изречения към Лисабонския договор.
Решението за корекция е рисково, защото всяка промяна ще трябва да бъде одобрена от всяка от 27-те страни членки. Европейските лидери се надяват, че ако бъдат въведени минимални изменения, няма да се наложи те да бъдат гласувани на нови национални референдуми след трудностите, които Лисабонският договор срещна при гласуването си в Ирландия и Чехия.
ЕК, която е изпълнителният орган на ЕС, е инструктирана да разработи конкретни предложения за новия спасителен механизъм и промени в договора.


Радев: Няма място за истерия след атаките по кораби в Черно море
Осигуряват безплатен обяд за близо 2000 жители във Варненско
Избуяла разстителност, липсващи и повредени пътни знаци объркват шофьорите във Варна
Краят на една епоха: Меси изигра последния си мач за Аржентина
Един човек е загинал във "войната" по пътищата за денонощие у нас
Реалната доходност показва: AI ще засили икономиката и ще пази от стагфлация
Рей Далио предупреждава за дългова криза в САЩ до 3г, част 3
Рей Далио предупреждава за дългова криза в САЩ до 3г, част 2
Рей Далио предупреждава за дългова криза в САЩ до 3г, част 1
Трудовият пазар в САЩ е движен от некачествени работни места
Серийният Type 01 EV е най-мощният Jaguar в историята
Струва ли си покупката на Kia от Корея
Уникално Porsche 914/6 беше продадено за 225 000 евро
Софтуерен дефект гаси новия VW Tiguan в движение
Renault връща иконата Espace към живот
Най-големият обучителен център на BILLA отваря врати след реконструкция
Радев: КСНС не е бива да се превръща в сцена на предизборни демагогии
Иван Лалов за удара в Черно море: 50 на 50 е - или е от Украйна, или е от Русия
Израел отбелязва 3 години от атаката на "Хамас" на 7 октомври 2023 г.
НС започна работа, няма да изслушват Радев заради корабите