Гърция трябва да напусне еврозоната – сега!

„Не, казвам съвсем ясно: не“. Това бяха думите на Ангела Меркел през април 2010 г., когато тя беше питанa дали може да си представи еврозоната без Гърция. Канцлерът каза тогава, точно преди първия пакет за спасяване на средиземноморската република, че твърдо вярва, че Гърция все пак ще обърне негативния тренд.

И от страх, още през предишния септември Меркел предупреди за опасността от „ефекта на доминото, който ще е особено опасен за нашата валутна система“. Но и опитът да се запази Гърция в еврозоната става все по-опасен, пише в коментара си за Die Welt Йорг Айгендорф.

А ефектът на доминото е коварен. От първия пакет със спасителни мерки преди две години историята поема по своя курс на разбитите надежди и нарушени обещания. И следващата глава вече е тук.

През март гърците се нуждаят от допълнителни 14,5 млрд. евро, само за да обслужат просрочените кредити - да не говорим за други потребности. Всеки знае, че Гърция не заслужава да получи тези пари. Защото няма да изпълни условията, които са свързани със заемите.

Фактът, че се стигна до тук има много общо с политическата риторика. Сякаш се намираме в ГДР, та се отрича очевидното, а неизбежното не се изказва. Прекрасен пример за това фиаско са текущите преговори между банките и гръцкото правителство за преструктуриране на дълга. По маниера на Политбюро това преструктуриране се нарича "доброволно".

"Доброволно" просто защото в противен случай Гърция веднага ще бъде обявена от агенциите за кредитен рейтинг в несъстоятелност. И вероятно тогава единственото възможно нещо е излизане от валутната зона, което по дефиниция не трябва да е възможно. А че частни притежатели на облигации не "доброволно" през лятото на 2011 г. се отказаха от 21%, след това от 50%, а сега и много повече, се знае от всеки.

Така Гърция се превръща в европейски синдром. Политиците обещават, обещанията не се спазват, спасителните пакети стават все по-големи, загубата на доверие – също.

Крайно време е да бъдем честни. И това започва с разбирането, че място за маневриране в случая с Гърция вече почти няма. Първоначално имаше три възможности – първата беше пътят, по който пое Европа. На Гърция се предоставиха огромни кредити с надеждата, че стриктен спестовен курс и реформи ще изведат Атина на пътя на фискалнополитическата добродетел.  

Този опит очевидно се провали. Делът на дълга се увеличи от 130% от БВП през май 2010 г. до 170% от БВП. А в най-добрия случай „доброволното“ орязване на дълга от частните кредитори ще доведе товара до предишното ниво.