Дълговата криза в еврозоната е в основата на „корекция“, която засяга всички развити икономики, посочва бившият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише, цитиран от CNBC.
„Ние, като европейци, носим особена отговорност, тъй като сме в епицентъра на най-тежката криза от Втората световна война. Това, разбира се, налага изключително отговорни решения“, допълва той.
Всъщност всички развити икономики преживяват своята първа „корекция“ от края на Втората световна война, изтъква Трише.
„От историческа гледна точка 2007 г. беше началото на този процес. Трябва да разберем, че сега е наш ред. Не можем да искаме от останалия свят да ни финансира вечно, ако харчим повече отколкото печелим. Това е съвсем просто“, допълва икономистът.
„Платихме доста висока цена за граничещите с нехайство възгледи, които имахме преди кризата“, коментира банкерът.
Той също така обръща внимание на няколко „наивни вярвания“ сред европейските политици, включително тезата, че „финансовите и икономически системи на развитите страни са стабилни и устойчиви“, тъй като са абсорбирали вълната от спукването на „dotcom – балона“ в началото на века.
Централните банки на развитите икономики, включително в Токио и Фед, предприемат „не конвенционални мерки“, за да защитят икономиките си.
Според Трише това, което ЕЦБ прави в Европа, е съизмеримо със сериозността на ситуацията.
Той призовава да се сложи край на стереотипа, че определени финансови институции са „прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират“. Спасяването им доведе до повишаване на дълговата тежест за редица правителства, изтъква той.
Трише предупреждава също, че ако Гърция напусне еврозоната, „това ще е най-лошото възможно решение не само за самите гърци, но и за останалата част от Европа и света.“
15:16 | 08.09.22 г.