Защо Кипър е по-важен от Италия?

Предстои ни интересна седмица – интересна, в смисъл на „трудна“. Европейските политици може би си мислят, че през последните три години са живели в достатъчно интересни времена и че са си заслужили тази малка почивка след безкрайните сътресения от юни насам. Сериозно - никой не смята, че кризата с еврото вече е отминала. Но поне имаше надежда, че животът вече никога няма да бъде толкова труден, пише в свой анализ Wall Street Journal. Изборите в Кипър и Италия през уикенда унищожиха това предположение. И двете събития ще наложат нови предизвикателства пред еврозоната и могат да влошат и без това продължаващата икономическа нестабилност на валутната зона и да изострят дълбоките политически напрежения.

Инвеститорите следят особено зорко положението в Италия заради краткосрочния му потенциал да разтърси пазарите. А в края на краищата изборът на консервативния Нико Анастасиадис за президент на Кипър след неговото ясно предимство на първия тур бе очаквано. Изборите в Италия обаче идват след двуседмична забрана за проучвания на общественото мнение, а инвеститорите са все по-загрижени за силното представяне на бившия премиер Силвио Берлускони и на считания за аутсайдер Бепе Грило, ръководител на петзвездното движение.

Пазарите биха харесали коалиция, в която лявоцентристкият лидер Пиер Луиджи Берсани и бившият премиер Марио Монти играят главната роля. С този състав сякаш има най-голяма вероятност кабинетът да продължи реформите, започнати от сегашното технократско правителство. Различен резултат от този ще бъде шок, който би разклатил доверието на инвеститорите.

В действителност инвеститорите може би очакват твърде много дори и от коалиция на Берсани и Монти. В близката италианска история може да се намерят малко факти, които да оправдаят доверието, че политическата класа на страната ще я поведе към значителни икономически реформи. Почти всеки значителен напредък, който Италия е постигнала през последните десетилетия, за да поправи своята икономика, е постигнат въпреки нейните политици - независимо дали чрез структурни промени, които са изискани от ЕС, или благодарение на мерките на технократските правителства в отговор на конкретни кризи.

Разбира се, италианските кабинети са се доказали през годините като умели в измислянето на поредните начини, с които да се обслужва огромният дълг. Това обаче те успяваха да сторят единствено чрез въвеждането на по-големи и по-сложни данъци, които обаче засилиха сивата икономика и същевременно задушиха бизнеса.

Нито едно италианско правителство не успя да приеме успешни мерки срещу корупцията, политическата намеса, неефективността на бюрокрацията и неработещата правна система – всичко това стресна инвеститорите, подтисна иновациите и унищожи всяка надежда, че страната може да се измъкне от хватката на дълга. Дори по време на предизборната кампания станахме свидетели на редица корпоративни скандали в Италия, в които са включени някои от най-известните фирми: третата по големина банка Monte Dei Paschi dei Sienna, петролният гигант Eni и гигантът в отбранителната техника Finmeccanica. Това за пореден път показа до каква степен са преплетени нездравите политически и корпоративни елити. Така че фактът, че избирателите разочаровани припознаха аутсайдера Грило, не е особена изненада.

Ако наистина се стигне до коалиция Берсани – Монти, тя няма да е сама по себе си гаранция за преодоляването на това фатално наследство. Дали наистина Берсани е готов и способен на революция в публичната администрация на Италия, която да доведе и до нови данъчни и трудови отношения, е отворен въпрос. Такова поведение обаче ще бъде необходимо, за да се съживи икономиката, която в продължение на 20 години расте едва с повече от един процент и дори ще се свие през тази година според оценките на Европейската комисия с един процент.

Но това са проблемите на утрешния ден. Въпреки че пазарът се вглежда в Италия, вниманието на политиците в еврозоната първоначално ще се насочи изцяло към Кипър. Дълговата криза на острова има потенциала да унищожи всичко, което е постигнато в еврозоната от юни насам.