Одиторите на ЕС критикуват специфичното подпомагане на европейското земеделие

Европейската сметна палата откри редица слабости по отношение на специфичното подпомагане на земеделските производители. Мярката е регламентирана при въвеждането на схемата за единно плащане през 2003 година.

Тогава на държавите от общността е дадена възможност да запазят до 10% от своя национален таван в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) за мерки за специфично подпомагане. През 2009 година беше разширен обхватът на дейностите, за които могат да бъдат отпуснати помощи.

Сред пропуските, открити от Сметната палата, е липсата на контрол на отпускането на помощите от страна на Европейската комисия, а държавите членки разполагат с широки дискреционни правомощия за извършване на обвързани с производството плащания.

По отношение на повечето случаи ЕК не разполага с възможност за вземане на правно обвързващи действия, а държавите членки са длъжни единствено да уведомят Комисията за взетите от тях решения. В резултат на това прилагането на рамката не винаги напълно съответства на принципите на ОСП и няма достатъчно доказателства за това, че въведените мерки винаги са необходими или подходящи, що се отнася до нуждата, ефективността и размера на отпуснатата помощ.

Открити са и слабости в административните системи и системите за контрол, въведени с цел гарантиране на правилното прилагане на съществуващите мерки. Това се отнася също така и до системите за управление, административния контрол и проверките на място, понякога въпреки вече съществуващите трудно приложими механизми за управление и контрол.

За България в доклада е отбелязано незадоволителни документални проверки и записи от специфични проверки, направени на място.

Тези и други недостатъци, отбелязани в доклада, следва да бъдат преодолени в контекста на новата ОСП, която ще продължи да финансира специфично подпомагане под формата на обвързани с производството плащания, заявяват от Сметната палата на ЕС.

Препоръките на одиторите в тази насока са:

- специфичното подпомагане за някои земеделски дейности стриктно да спазва разпоредбите на законодателството, а отпускането на подобно подпомагане, обвързано с производството, да бъде добре обосновано пред ЕК и проверено от нея;

- с оглед поемане на крайната отговорност при системата за споделено управление ЕК да играе по-активна роля при установяване на критерии за прилагане на мерките;

- държавите членки да бъдат задължени да докажат, че всяка мярка за специфично подпомагане, която смятат да въведат, е необходима (що се отнася до нуждата от добавена стойност чрез подход, базиран на дерогации), уместна (що се отнася до механизмите за прилагане, критериите за отпускане и размера на помощта), както и че отговаря на изискванията за добро финансово управление.